На днешния ден, 10 април, през 1912 година корабът “Титаник” напуска пристанище Саутхамптън (Англия) и отплава за Ню Йорк. Той се нареждал сред най-големите кораби по онова време, като дължината му била 269 метра, а ширината – 28 метра. Целта на компанията “Уайт Стар Лайн” била трите й огромни пътнически кораба да имат превъзходство в печелившите курсове през Северния Атлантически океан. Но тъй като не можела да се конкурира с “Кюнард Лайн”, чийто кораби били по–бързи, “Уайт Стар Лайн” построила по-големи и по-луксозни, с цел да привлича богати и известни личности.
Капитанът Едуард Смит знаел за опасностите, които криели ледовете в Северния Атлантически океан. Той често бил изминавал този маршрут с “Олимпик”. Други кораби изпратили няколко съобщения за опасност от айсберги до “Титаник”, но те били пренебрегнати или изглежда не били получени.
Внезапно моряците на вахта предупредили, че пред тях има айсберг, но било твърде късно. Дежурният офицер на мостика избегнал челния удар, но не успял да предотврати страничния сблъсък на кораба с ръба на айсберга. В резултат на това корпусът на бил повреден и водата нахлула в предните отделения. Капитан Смит скоро научил, че корабът е обречен. Той изпратил сигнал за помощ и наредил спасителните лодки да бъдат спуснати.
На “Титаник” имало 16 спасителни и 4 сгъваеми лодки. Те можели да поберат около 1170 души, но на борда имало приблизително 2200 пасажери и екипаж. Положението се влошило, тъй като много от лодките потеглили, преди местата в тях да бъдат запълнени. Освен това хората в повечето лодки не се опитали да потърсят оцелели сред скочилите във водата. В крайна сметка били спасени само 705 души.
След трагедията властите издали наредби, които подобрили сигурността в корабоплаването. Според една от тях трябвало да има достатъчно спасителни лодки за всички на борда.
Години наред хората смятали, че “Титаник” потънал толкова бързо, защото при злополучния сблъсък в корпуса му се отворила огромна пробойна. През 1985 г. обаче след откриването на кораба на дъното на океана изследователите стигнали до друго заключение. Те разбрали, че ледените води били причината стоманената обшивка да не издържи и да се пропука. По-малко от три часа след сблъсъка корабът се разцепил на две и потънал. Така катастрофата на „Титаник“ се превърнала в една от най–големите трагедии в историята на корабоплаването.
