„Заклещени в капан“, „изгорели хора и ламарини“, „загубени животи“, „изпепелени постройки“… Вчера в страна ни се случиха два трагични инцидента, които доведоха до вълна от черни новини в медийното пространство. Как това се отразява на психиката обяснява психотерапевтът Стоян Георгиев.
Стоян Георгиев е психотерапевт и автор на книги, свързани със семейните взаимоотношения, тревожността и депресията. Притежава Магистърска степен по Семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към СУ „Климент Охридски“. Член е на Международната асоциация на брачните и семейните консултанти. Сертифициран е за работа с интензивни терапевтични методи в Смоли, САЩ. Той е един от създателите на Асоциацията за интензивно семейно консултиране в България.
Как се отразява концентрацията на трагични новини върху психиката?
Човекът е сложна система, която се влияе от различни външни фактори. Някои от тях предизвикват сериозна тревожност. Често тя се съпровожда и от хипервентилация. В стресови ситуации човек променя дори обичайния си начин на дишане, повишава кръвното си налягане и нивата на кортизола. Това води до приток на адреналин и всичко в човешкия организъм започва да се настройва към защита от външни заплахи. Организмът реагира така и при заливането му с трагични новини. Ние сме заобиколени от огромен брой канали на информация и в момента живеем повече в тези пространства, отколкото в реалността. Трябва да сме внимателни относно начините на получаване на информация, защото човешката психика има склонност да се впечатлява много повече от негативните новини.
До какви психологически травми води това?
В днешно време има почакване на броя на хората, страдащи от тревожни разстройства, наблюдава се и ръст на самоубийствата. Сериозна е ескалацията на депресивните състояния при тийнейджърите. Никога преди в практиката си не съм имал толкова подобни случаи, колкото в момента.
Какъв е подходящият начин да обясним на децата случващото се?
Бих използвал сравнението с аварийните ситуации в самолетите. Там се препоръчва родителят да сложи първо маска на себе си, а след това на детето. Често самият родител внася напрежение вкъщи, без да съзнава, че го прави. Неговата роля обаче е да внася спокойствие и да дава подкрепа. Добре е да има разговор по всякакви теми между членовете на семейството. Детето трябва да придобие умението да разпознава и назовава чувствата си. Така то ще успее и да ги преработи.
По какъв начин бихме могли да се предпазим от влиянието на целия негативен информационен поток?
Ако се върнем много назад в историята, още през 5 – 6 век, монасите са се изолирали в манастири, за да се откъснат от натоварването, което носи обществото. Те са установявали ритъм на живот, който включва работа, почивка и общуване. И днес, въпреки заетото ежедневие, бихме могли да се придържаме към подобен ритъм. В него задължително трябва да има и време за почивка, ако желаем и медитация, молитва или други практики, които ни носят спокойствие. Не бива да изоставяме работата си, но тя не трябва да ни обсебва. Важно е също да се отделим, доколкото е възможно, от виртуалното пространство и да не се притесняваме, че може да пропуснем някаква информация. Необходимо е да си поставим лимити за свръхстимулацията, която получаваме от различните видове медии. Когато се информираме, нека го правим по селективен и интелигентен начин.
