Тракийски празник “Свети Атанас” ще отбележат в Етрополе на 24 януари тази година. Това е един от най-обичаните зимни празници – стар тракийски празник, който е съхранен и запазен във времето от етрополци. Той е възникнал през второто хилядолетие преди новата ера и е уникален.
Етрополци са пример за това, как през годините един празник е останал и е съхранен във времето, празник, който пренася древните традиции и обичаи в съвремието. Няма по-ценно от това да съхраним историята си, да я прославяме, да сме горди наследници на това, което са ни оставили нашите деди. Местното население доказва, че е възможно да опазим народния дух и непокътнатата памет и днес, въпреки трудностите.
Празникът е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Тежка е била зимата на траките по това време, на хората им дотежавала борбата с природата. Време било да дойде пролетта, зеленина да покрие потъмнялата земя, да повее топъл вятър, да се разлистят дърветата. Трябвало да се измоли от бог Сабазий – божество почитано като благодетел и дарител на безсмъртието. Предполага се, че главното прорицалище на Дионис в Тракия се намирало именно там, където и до днес се тачи светецът – безсмъртния връх Свети Атанас. Скрит в мъглите, той чакал даровете на хората – вино и пълна софра. Ако не направели това, нямало да пусне пролетта на земята и зимата щяла да се върне по-тежка и сурова.
Всяка година траките тръгвали по снежните склонове на планината с гайди, тимпани и чинели и с викове и крясъци трябвало да прогонят злите духове. Когато стигнели върха нареждали големи клади от дърва и отправяли поглед към храма на бог Сабазий. Богинята на зората Еос излизала на небето и младият жрец запалвал огън. От него запалвали и другите огньове върху жаравата, на които печели жертвени животни. По-късно хората се пръскали из планината, за да берат брашлян и кокичета, правели шапки във формата на кръг и се окичвали с тях като символ на пролетта.
В Етрополе е запазен и турският израз „Танас гилди, яз гилди!”, което на български означава „Атанас дойде, лятото дойде!”. Според поверието през деня Свети Атанас си съблича кожуха и се облича с копринена риза, заменя зимата с лятото. В планината той се провиква: „Иди си зимо, та да дойде лятото”.
По стара традиция „Атансовден“ се отбелязва последната неделя на януари. През последните години празникът добива не само национална, но и международна известност.
Ето и програмата за тази година:
