Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов направи предложение от 1 януари минималната заплата да е 1213 лева (620,20 евро). “Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година или това е със 136 лева повече от настоящата й стойност, която в момента е 1077 лева”, подчерта той. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.
“Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 хиляди души, ще нараснат заплатите на близо 30 хиляди работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства”, информира Гуцанов.
Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други – че ще се въздържат.
Синдикатите подкрепиха предложението за МРЗ.
“Настояваме за преразглеждане изобщо на механизма в Кодекса на труда за определяне на МРЗ”, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според когото механизмът не е адекватен и противоречи на международните стандарти и директивата за адекватни минимални работни заплати. Той добави, че по този начин се лишаваме от принципа на договаряне.
“Вярваме, че ръстът на доходите следва да почива върху стабилен икономически растеж”, коментира Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК). По думите й няма как да се очакват чудеса от храброст понеже административно се вдига МРЗ, тя повдига осигурителния доход, оттам се вдигат и пенсиите.








