Рим невинаги е бил център на властта за папството. В два периода папите са живели извън столицата на Италия и са служили като наследници на Свети Петър далеч от Вечния град. Авиньонското папство е период от 68 години през 14-и век, когато папите са пребивавали в Авиньон, Франция, след конфликт между папството и френския монарх. Но може би по-малко известен и потенциално по-значим период е краткото време, когато малък град, само на 90 минути северно от Рим, става не само резиденция на девет папи, но и родно място на конклава, какъвто го познаваме днес, предава Нова тв.
Но защо Витербо е бил възможен вариант за център на папската власт? Рим през 13-и век е бил много различен от това, което познаваме днес – изпълнен с насилие и разделения. Две семейства са управлявали и са се борили за това кой да има властта да назначава епископи и абати. Едните са вярвали, че светският владетел има тази власт, докато другите са защитавали папския авторитет. В резултат на това Рим е бил залят от конфликти. Той е бил обявен за опасен и папа Александър IV избира да премести папския престол във Витербо. За християните градът е бил важен, защото се намира по протежение на важния поклоннически път, наречен Via Francigena.
С всички тези силни страни, през 1257 г. Рим е изоставен и в продължение на 24 години – от 1257 до 1281 г., дворецът във Витербо е бил резиденция на папите. Там са били избрани девет глави на Католическата църква. При това до 1268 г. процесът на избор е бил много различен от днешния. Историците обикновено смятат, че до 13-и век папската роля се е изпълнявала както във всяка друга епархия, което означава, че изборът на нов папа се е извършвал от съседни епископи, духовенство и вярващи в Рим. Други твърдят, че едва през 4. век след папа Силвестър I миряните са били включени в част от изборния процес. Понякога европейските императори и монарси са номинирали наследник. Идеята за конклава не е била формирана до смъртта на папа Климент IV, което бележи драстична промяна в начина, по който са били избирани папите.
През 1268 г. Църквата е изправена пред sede vacante (празен престол) и избор на нов папа. По това време 19 от 20-те кардинали пътуват до Витербо, за да участват в избора на наследник. Малцина са знаели, че тези избори ще се превърнат в най-дългия конклав в историята на църквата. След една година без да бъде избран нов папа гражданите на Витербо вземат нещата в свои ръце. В опит да принудят кардиналите да вземат решение, те, заедно с capitano dei popolo (капитана на народа), Раниеро Гати, заключват кардиналите в Папския дворец с ключ или cum clave на латински, откъдето произлиза думата конклав. Кардиналите, заключени отвън, са били ограничени до хляб и вода. Накрая, през септември 1271 г., след повече от три години без папа, е избран Григорий X.
След опита във Витербо някои от кардиналите осъзнават, че дългият и неофициален процес на избиране на папи е остарял. Новоизбраният папа Григорий X публикува апостолическа конституция – Ubi periculum, с конкретни правила за избора на нов папа. Тя остава основата на съвременния процес, който църквата използва и до днес. Въпреки публикуването на тези нови правила, новият процес не е приет веднага. Едва папа Бонифаций VIII обявява Ubi periculum за единствения начин за избиране на папа, като го включва в каноническото право. С това Витербо, наричан още Градът на папите и мястото на най-дългите папски избори в историята, става родното място на конклава.
