Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България. Основният закон на страната е приет на днешната дата 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново. Създадена е преди 142 години, съставена е от хора с едни от най-напредничавите идеи на времето си. Тя е опит европейският демократизъм да се приспособи към нашите традиции. Отразява усилията на народните избраници да приложат към българската действителност идеите на Великата френска революция и либералните начала на английския парламентаризъм. В нея са взаимствани елементи от френската, белгийската и сръбската конституции. Оценката за нея е безспорна – модерна, но и доста либерална.
Според нея срокът на всяко Обикновено народно събрание /ОНС/ е три години, впоследствие става пет години и през 1908-ма е уточнен – четири години. Работата на ОНС до 1945 г. се ръководи от един председател и двама подпредседатели, избирани измежду депутатите. За въдворяване реда по време на заседанията се използват квестори, избирани също измежду депутатите.
Депутати могат да бъдат всички лица от Княжеството (Царството), които се ползват с граждански и политически права, грамотни са и имат навършени 25 г. Депутатите представляват в парламента не само своите избраници, но и целия народ. Предоставя им се пълната свобода да гласуват предлаганите закони и нормативни актове на парламента според собственото си убеждение и съвест.
Никой не може да държи сметка на депутатите за застъпените позиции в парламента. За извършени от тях провинения и престъпления, които се санкционерат от криминалните закони, могат да бъдат съдени само по решение на Народното събрание. При доказана виновност депутатите не могат да бъдат затваряни пет дни до откриването на Народното събрание и през цялото време, докато траят заседанията му.
Търновската конституция защитава неприкосновеността на личността и собствеността и създава юридически предпоставки за ускорено капиталистическо развитие. Забранява се разделянето на съсловия, както и непредвидените в закона наказания, конфискуването на имоти, робството. Постановява се началното образование да бъде задължително и безплатно, осигурява се пълна свобода на печата и словото, като единствено богослужебните книги подлежат на одобрение от Светия синод. Дава се свобода на сдруженията в случай, че не са насочени срещу интересите на държавата.
Търновската конституция има и свои недостатъци. Тя дава широки правомощия на княза, които са предпоставка за злоупотреба с властта и лишава от избирателни права жените, които са значителна част от населението на Княжеството. Народното събрание се избира с преки и тайни избори, в които участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. Половин век след приемането на Търновската конституция ХХІІІ ОНС по предложение на неговия председател Александър Малинов – наречен депутат от европейски тип, гласува с единодушие жените да имат изборни права.
Конституционно установеният ред в Кнюжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция. Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е сторено. На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.
