И днес по време на заседанието на новия парламент позоваванията на Конституцията е често в изказванията на народните представители. Чести са и исканията за промени в основния закон на държавата.
Точно преди 142 години – на 16 април 1879 г., е приета Търновската конституция от Учредителното събрание. Днес юристите отбелязват и своя професионален празник.
Как се поставя началото на първата българска конституция, какъв образец следваме и кои са основополагащите идеи в нея – отговорите на тези въпроси потърсихме от историка Тодорка Недева – уредник в отдел „Нова и най-нова история” на Историческия музей във Велико Търново.
Ето какво разказа тя специално за Кмета.bg:
Начало на парламентарния живот в освободена България
Учредителното събрание във Велико Търново, което се провежда от 10 февруари до 16 април 1879 г., поставя началото на парламентарния живот в освободена България.
То е свикано въз основа на член 4 на Берлинския договор и има за задача да изработи основния закон на княжеството.
Ролята на руския юрист Сергей Лукиянов
Създаването на първоначалния проект за органически устав се възлага на руския юрист Сергей Лукиянов. Той използва като източници румънската конституция и сръбски органически устав, които действат до този момент. Допитва се и до мнението на видни български общественици и представители на християнското духовенство – Екзарх Йосиф , митрополит Антим, проф. Марин Дринов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Драган Цанков.
Последната дума е на депутатие в Учредителното събрание
Направеният проект е изпратен в Русия, където на особено съвещание се разглежда и коригира в някои аспекти, но той не е окончателен, тъй като последната дума принадлежи на депутатите в Учредителното събрание.
Първите депутати в Учредителното събрание са там по избор – чрез гласуване, по право – административните ръководители като кметове и управители, и по назначение – от императорския комисар и руското правителство.
В началото на 1879 г. руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков получава проектоустава и го внася в Учредителното събрание за обсъждане, корекции и гласуване.
Вместо предписания от Берлинския конгрес органически устав народните представители след оживени дебати и разисквания изработват конституцията, известна в историята ни като Търновска и я подписват на 16 април.
Това е първият български основен закон, възродил България за нов политически живот и проправил пътя ѝ към модерната европейска държава.
169 члена в 22 глави
Конституцията се състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Българското княжество се определя като монархия – наследствена и конституционна с народно представителство. Народното събрание според конституцията се дели на велико и обикновено. Според Търновската конституция Великото народно събрание има право да я променя, да решава въпроси, свързани с промяна на територията, както и да избира българския монарх. Основният закон предвижда демократична избирателна система с отсъствие на пряк имуществен ценз, с участие в изборите на всички мъже, навършили 21 г.
По това време в нито една държа в света няма признателно изборно право за жените.
Разделение на властите и защита на гражданските свободи
Действа и принципът за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на граджански свободи. Заложени са и непрекосновеното право на собственост, свободата на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на робството.
Сребърната конституция
Търновската конституция е променяна през 1893 г. и 1911 г. Измененията от 1911 г. са издадени във впечатляващата Сребърна конституция. Наричана е така, защото корицата й е изработена от ковано сребро с позлата. Днес тя се пази в държавния централен архив.
Димитровската конституция: Търновската конституция остава в миналото
Търновската конституция е основен закон от 1879 г. до 1947 г. Без да бъде на практика суспендирана, шестото Велико народно събрание приема на 4 декември 1947 г. т. нар. Димитровска конституция и обявява България за народна република, оставяйки в миналото първата конституция на българската държава след Освобождението.
Решение 56 на Министерския съвет
През 1991 г. по инициатива на Съюза на юристите в България датата на приемането на Търновската конституция – 16 април, с решение номер 56 на Министерския съвет, е обявена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи.
Нелека съдба
През дългото си съществуване Търновската конституция не винаги има лека съдба. През 1881 г. тя е суспендирана, а след 19 май 1934 г. в продължение на доста години държавата се управлява с наредби и закони.
Досега според силата на тази конституция са проведени шест велики народни събрания. През 1881 г. в Свищов. Седмото велико народно събрание се открива във Велико Търново през 1990 г. и продължава работата си в София. Всички останали се провеждат във Велико Търново.
