Интегрирането на устойчивостта в градското развитие и ролята на технологиите, инфраструктурата и ангажираността на общността в изграждането на екологични градове беше един от акцентите по време на форума за зелена трансформация – “Green Transition Forum 4.0 – Новите перспективи пред Централна и Източна Европа”.
В дискусията, посветена на съвременните решения за управление на градските системи, взеха участие заместник-кметът на София Никола Барбутов, колегата му от Атина, отговарящ за управлението на климата и социалната икономика Никос Хрисогелос, главният изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова, Симеона Манова, член на кабинета на комисаря по въпросите на сближаването и реформите Ферейра, Радослав Ризов, главен директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” в министерство на иновациите и растежа, Михай Тудоранча, управляващ директор на румънската консултантска компания TUD Group, а кметът на Прищина Перпарим Рама се включи чрез видеовръзка.
Никола Барбутов, заместник-кмет на София с направление “Европейски политики, международни дейности и туризъм”, заяви, че пред администрацията стои задача да навакса изоставането по отношение на зеления подход както под формата на прогрес, така и като капацитет, за да стигне по-близо до нивото на бизнеса в страната и по света в контекста на зелените политики. Барбутов посочи, че вече е създаден дигитален борд, който с подкрепата на големите браншови организации – дигитални и предприемачески, работи за интеграцията на техните опит и умения. Разработен е и пясъчник за иновации, на който общината разчита на решения от бизнеса, които да интегрира.
Кметът на косовската столица Прищина Перпарим Рама се включи в дискусията чрез видеовръзка. Той каза, че трансформацията на града е фокусирана върху пешеходците заради големия трафик. По тази причина се прави нова система от булеварди, които преди това са били обикновени пътища, за да се оптимизира градската мобилност. Работи се и по подобряване на канализационната система заради зачестилите обилни дъждове.
“Решихме, че ще направим устройствени планове, които ще ни отведат към това да имаме градска среда със сгради с нулев въглероден отпечатък, които са енергийно ефективни, опитваме се да въведем и инициативата на ЕС за търговия с въглеродни емисии”, разказа кметът на Прищина за зелените инициативи на града.
Зам.-кметът на гръцката столица Атина Никос Хрисогелос, който отговаря за управлението на климата и социална икономика, заяви, че когато се говори за климатична политика, трябва да се помогне на хората да разберат, че действията, които се предприемат, са насочени към подобряването на градския живот. Той разказа, че в Атина е разработена карта с местата с горещи вълни, което позволява да се фокусират мерките, в това число и към най-нуждаещите се, като по този начин се цели постигане на социална справедливост при зеления преход.
“Чрез климатичната политика можем да работим в защита на тези, които имат затруднения с енергийните сметки и да насърчим създаването на енергийни кооперативи, както и да се заделят средства, с които да се подпомогнат социално слабите хора да се включат в зеления преход”, каза Хрисогелос.
Радослав Ризов, главен директор в Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” в министерството на иновациите и растежа, посочи, че умните градове са екосистема, която включва гражданите, бизнеса, научно-изследователските и академичните организации.
“По линия на министерството по Плана за възстановяване и устойчивост се правят инвестиции в 11 индустриални зони, като сред ключовите изисквания е било наличието на зелени инвестиции от страна на парковете във възобновяеми енергийни източници, в зарядни станции и други”, напомни Ризов. Допълнително изискване е било създаването на центрове за научна и развойна дейност на територията на парковете.
