Николай Тодоров е продуцент на филма “Социално силните”. Какви са посланията и предизвикателствата, вижте в интервюто с него по-долу.
Кои са социално силните?
Социално силните са тези, които придвижват обществото напред. Това е истинският елит на едно общество. Хората, които се чувстват отговорни и дават нещо на останалите. Хората, които работят за бъдещото благополучие на всички хора, не само на себе си.
Как се роди идеята за филма?
От предишния ни филм, който направихме заедно с режисьора Николай Василев – „Формулата на Тео“. Филмът разказваше за уникалния метод на преподаване на казанлъшкия учител Теодосий Теодосиев-Тео или по-точно е да се каже – за уникалния метод на изграждане на големи личности. И след него у всички ни се зароди любопитството какво се случва с учениците му, носители на медали от олимпиади, как се е развил живота им, къде са сега и какво правят. От това любопитство се роди „Социално силните“, който зрителите могат да гледат от 5-ти декември в страната.
Кое беше най-трудното в процеса на работа и кое се случи най-бързо и безпроблемно?
Най-трудното беше да навием тези наистина ценни хора да се снимат. Те са истински успешни хора, в точния смисъл на думата успешни. И в същия момент са изградени като личности и си дават ясна сметка за мястото си в обществото. И съответно нямат нужда от външно валидиране, не се нуждаят да са „известни“. Те са „тихи“ герои, движещи цивилизацията напред. Ние имаме нужда от интерес към тях, не те. Това беше най-трудното – да ги убедим, че има смисъл да се покаже какво правят, как живеят и как мислят. А всичко останало се случи бързо и безпроблемно благодарение на прекрасния екип, който работи по филма.
Защо добрите примери – като Тео, трябва да се осветляват?
За да може хората да видят, че има и друг път. Че може да постигнеш мечтите си и по честен начин, само с много учене, труд и постоянство. Че това е правилният начин, че само тогава си в истински мир със себе си. Защото много често хората отхвърлят тези хора като някакви наивни идеалисти, които не се вписват в обществото, а всъщност обществото ни трябва да е изградено именно от такива хора и да е организирано така, че тези хора да са примера за останалите и те да задават тона на обществените процеси.
Как си обяснявате феномена – от толкова малка държава да излизат толкова големи таланти?
България не е малка държава. Малка държава е Люксембург или Андора. България е нормална европейска държава, която би трябвало да може да постигне всичко, за което хората, обитаващи я, мечтаят. И е работа именно на хората в нея вместо да казват за някого, че е талантлив и той ще се оправи сам, да подкрепят таланта и да проумеят, че умният и талантлив човек е капитал на цялото общество и чрез този капитал то би постигнало мечтите и целите си. Иначе какво значение има колко таланти излизат от тази „малка“ държава, ако ние като общество не се възползваме от постиженията им и не „усилваме“ таланта им.
Поддържате ли мнението, че всичко в света се променя много бързо и това прави хората емоционално и психически уязвими?
Емоционално и психически уязвими прави хората липсата на смисъл в живота им. Нито един от героите ни не е емоционално и психически уязвим, именно защото те знаят какво искат от живота и как да го постигнат. Човек се чувства психически спокоен, когато дава нещо на другите, не когато взема. Светът се променя, но хората оставаме същите. Може да си в мир със себе си, само когато мислиш за останалите. Ако мислиш само за себе си, винаги ще се чувстваш емоционално и психически уязвим.
Какво се случва с хората, които не могат да се адаптират толкова бързо, колкото се изисква от тях?
Хората са взаимосвързани. Именно затова са важни социално силните, тези които могат да се погрижат за останалите. И е важно обществото да ги разпознава и да застава зад тях и нещата, които правят. Защото така ще е по-лесно за всички ни. Защото нещата, които правят социално силните, облагодетелстват всички ни. В едно добро общество има място за всички. Ако всеки осъзнава мястото си в това общество и това с какво той може да допринесе за добруването му, вече ще се е адаптирал.
Филмът има много ясни послания, но и много скрити. Това ли беше първоначалната ви идея или всичко се случи в процеса на работа?
Идеята на филма беше да наблюдаваме тези хора, да изследваме начина им на мислене и какво ги е формирало като личностите, които са. Как са се развили и какво мислене са формирали в себе си. И какво е ценното в това мислене. Посланията – явни и скрити, произтичат единствено и само от това – нашето наблюдение на тези истински личности.
Промени ли се нещо лично у вас – във вашия светоглед и идеите ви за бъдещето, след този филм?
Промени се, разбира се. Вече много повече вярвам, че е възможен и друг път за нас, хората, че може да изградим много по-добро общество, че да успяваш по честен начин не е мираж, че да мислиш за останалите е единственото нещо, което те прави успял. Вече знам, че можеш да живееш и с гордо изправена глава като героите ни.
Какви са основните разлики и прилики между България и останалата част на света?
Не са големи. България с нищо кой знае какво не е по-различна от другите държави. Може би само трябва да си вярваме малко повече. И да се концентрираме повече върху позитивното. Може би сме малко по-черногледи, отколкото има нужда. Всеки човек има добри и лоши страни. Ако се концентрираме върху добрите страни, може би ще имаме повече успех.
Имате ли идея за следващ проект и ако да, каква е тя?
Следващите проекти, над които работим с Поли Ангелова (другият продуцент на „Социално силните“) са няколко игрални филма, които предстои да излязат. Всеки от тях, надяваме се, ще казва нещо ценно на зрителя. Защото в това море от филми, което ни залива, вече е изключително важно да се правят само такива, които има какво да кажат.
