33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети изготвиха материали, които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. Всички те са част от националната програма на МОН “Неразказаните истории на българите” и бяха представени на мащабен форум в присъствието вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, министъра на културата Найден Тодоров и министъра на външните работи Иван Кондов. Събитието започна с представяне на 20-минутен филм – калейдоскоп, който показа всички създадени материали по програмата. Сред тях бяха кратки откъси от филма за внуците на великия композитор Панчо Владигеров – Екатерина, Александър и Константин, които днес владеят музикалната сцена във Виена, както и прожекция за световноизвестния художник проф. Стоимен Стоилов.
“Програмата и форумът са вдъхновение. Видяхме резултатите и едногодишния труд на десетки ученици и студенти от различни краища на света. Направеното от тях ни кара да се чувстваме горди българи”, каза в приветствието си министър Цоков. Той благодари на десетките учители, ученици и лекторати по български език зад граница, които представиха готови продукти за живота на велики българи. По думите му „Неразказаните истории на българите“ е една от концептуалните програми на МОН, защото тя съхранява родовата памет и дава възможност на базата на изследванията на ученици да се обогатява и историята ни за приноса на българите в цял свят.
“Програмата е нов модел на обучение, който преминава от възпроизвеждане на знания към формиране на умения и компетентности чрез участие и преживяване. Тя дава и нов подход на възпитание в родолюбие, който залага на ученето чрез правене и изследване на продукти с историческа и културна ценност”, уточни министър Цоков. “Това е смисълът на съвременното образование – децата да се чувстват мотивирани и полезни, че достигат до душите и сърцата на много хора. Това ги вдъхновява и ги кара да бъдат още по-успешни”, каза още той.
През настоящата учебна година програмата отново се реализира, но вече с разширен обхват. Дава се възможност на българските училища и неделните институции зад граница да създават съвместни проекти. “Екипът ни ще остави идея за създаване на програма, насочена изцяло към българските училища, които да разкажат за неизвестното около великите българи в страната”, добави проф. Цоков.
“Обмисляме с времето програмата да прерасне и в създаването на иновативен предмет по родолюбие и изследване на родовата памет в иновативните училища“, каза още министърът. Идеята е първоначално новият предмет да се въведе като иновация, а след това евентуално да стане и учебен предмет във всички училища в страната. “Това трябва да е интегриран предмет между история, география, политически и социални науки, гражданско образование, чрез който не само да възпитаваме горди българи, а и да подготвяме младежите с повече компетентности”, обясни проф. Цоков.
По националната програма са изготвени общо над 40 изследвания на ученици от неделни училища и лектори от чуждестранни университети в 18 държави, които проучват родови истории за знакови личности или събития от миналото. Те са изключително разнородни (филми, книги, презентации, доклади). Това са незнайни истории за българи от Молдова, Сърбия, Румъния, Кипър, Турция, Гърция, Украйна, Бразилия, Франция, Испания, Хърватия, Австрия, Нидерландия и др.
Зрителите научиха неизвестни факти за българските следи в Саарланд, за живота на Йордан Йовков в Букурещ, както и за други забравени истории, които днес оживяха в Археологическия музей.
