София има визия и конкретен план за преминаване към едносменен режим на обучение, но реализацията му зависи от по-справедливо и целенасочено разпределение на държавното финансиране. Това заяви кметът Васил Терзиев по повод необходимите инвестиции в образователната инфраструктура на столицата.
До 2030 г. всички училища в страната трябва да преминат към едносменен режим. В София това засяга 45 общински училища. Въпреки напредъка на общината, настоящото темпо на държавно финансиране поставя под въпрос постигането на тази цел.
Столичната община разполага с конкретна проектна готовност, която включва строителство на ново училище; разширение на 4 съществуващи училища; проектиране на още 10 обекта. Необходимата инвестиция възлиза на 48,75 млн. евро за период от две години. В тази връзка е изпратено официално писмо до министерството на образованието и науката с искане за преразглеждане и разширяване на националната програма за училищна инфраструктура и детски градини.
Анализът на програмата показва сериозни дисбаланси:
- Над 24,5 млн. евро от предвидените 42,9 млн. евро за разширения са насочени към общини без недостиг на училищна инфраструктура;
- В София се финансират райони без демографски натиск, докато пренаселени квартали остават без подкрепа;
- Едва 18,2 млн. евро – по-малко от половината бюджет, са насочени към реалната цел: преминаване на едносменен режим в големите градове;
- Значителна част от средствата се насочват към държавни училища, което на практика означава вътрешно преразпределение в рамките на министерството.
„Това не е логика, която следва нуждите. Когато ресурсът не е насочен там, където натискът е най-голям, реформите се забавят и проблемите се задълбочават“, заяви Терзиев. Кметът подчерта, че не става дума за противопоставяне между градовете, а за справедливо разпределение на ресурсите според реалните нужди.
Освен преминаването към едносменен режим, инвестициите в училищна инфраструктура ще допринесат и за решаването на редица други проблеми, като същевременно ще позволят училищата да се превърнат в активни обществени центрове.
„Искаме училищата да бъдат сърцето на квартала – модерни, отворени пространства със спортни и културни зони, които се използват както от учениците, така и от цялата общност“, допълни Терзиев.
