В Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) няма неразплатени средства към общините, съобщи служебният регионален министър Ангелина Тодорова-Бонева на 39-ото Общо събрание на НСОРБ, където делегати поставиха редица въпроси, свързани с действието на удължителния закон за бюджета, капиталовите разходи и сигурността на трансферите към местните власти. За 2024 г. МРРБ е получило и разплатило 500 млн. лв. към общините, през 2025 г. са разплатени 750 млн. лв., предаде БТА. Ангелина Тодорова-Бонева подчерта, че в момента в МРРБ средства по общинската програма няма. Тя каза, че разчита на служебния министър на финансите Георги Клисурски по отношение на Българската банка за развитие и наличния бюджет там за общините.
Министърът съобщи, че в МРРБ общо 20 експерти работят по 3100 заявления за плащания към общините в страната. Екипите са си свършили работата в степента, до която са могли, каза Бонева и подчерта, че очаква предложенията на кметовете в страната за подобрения в съвместната работа. Тя уточни, че за шест работни дни приоритет за нея като министър са били план-сметката за изборите и удължителния бюджет на държавата.
Около 200 милиона евро по вече одобрени общински проекти чакат разплащане и поемам ангажимент това да стане максимално бързо. Това заяви от своя страна и служебният министър на финансите Георги Клисурски. Той обясни, че разговорният термин „1/12“ не отразява изцяло предлагания механизъм. По думите му, вместо ограничение до размера на разходите за същия период на предходната година, се предлага общините да могат да извършват разходи до размера на събраните собствени приходи. За текущите разходи няма да се изисква решение на общинския съвет, докато за капиталовите ще бъде необходимо изрично одобрение от местния парламент.
Министърът подчерта, че приоритет е максимално бързото разплащане на средствата по общинските проекти, които са преминали одобрение от министерство на регионалното развитие и благоустройството и са достигнали до Българска банка за развитие. По думите му към момента около 200 млн. евро очакват изплащане към приблизително 180 общини.
Общият ресурс, предвиден в рамките на удължителния закон за инвестиционната програма през годината, е около 450–460 млн. евро (близо 900 млн. лева), като част от средствата вече са разплатени. Клисурски призна, че досега не е имало достатъчно ясна и предвидима процедура за изпълнение на националната инвестиционна програма и заяви готовност за подобряване на координацията с общините.
Представители на местната власт изразиха сериозни притеснения, че при липса на редовен държавен бюджет капиталовата програма на общините може да бъде на практика блокирана или силно ограничена. Кметове настояха за ритмично предоставяне на целевата субсидия за капиталови разходи по модел от предходни години, за да могат да започнат обществени поръчки и строителни дейности още през първата половина на годината.
Клисурски заяви, че в проекта на удължителния закон към момента не е заложена целевата капиталова субсидия, като концепцията на финансовото ведомство е била липсата й да се компенсира чрез възможността за разходване на собствени приходи и чрез инвестиционната програма. Той допусна, че са възможни промени в хода на обсъжданията.
По отношение на увеличението на минималната работна заплата и отражението му върху общинските бюджети, министърът посочи, че в удължителния закон има приоритизация на плащанията, като заплатите и осигуровките са на първо място. Той отбеляза, че общините могат да използват собствени приходи за покриване на част от разходите, но призна, че това поставя местните власти в трудна ситуация.
Кметове поставиха и въпроса за редовните трансфери – изравнителна субсидия, субсидии за местни дейности и за лична помощ, като настояха за предвидимост и гаранции за своевременно изплащане.
Отделно беше повдигната темата за възстановяването на ДДС по приключили проекти по линия на Държавен фонд „Земеделие“. Клисурски заяви, че предвиждането е средствата да бъдат включени в редовния бюджет, като пое ангажимент темата да бъде разгледана с повишено внимание, тъй като редица общини очакват възстановяване на суми от септември насам.
В рамките на дискусията бе обсъдена и предстоящата реформа в такса „битови отпадъци“, включително необходимостта от по-дълъг подготвителен период и осигуряване на финансиране за оборудване и системи за индивидуално отчитане.
От НСОРБ заявиха, че ще изпратят официално становище с предложения за текстове в удължителния закон, включително възможност за разчети и капиталови програми по модел от 2023 г., за да се гарантира нормалното функциониране на общините до приемането на редовен държавен бюджет.
