Той обича България – избира да живее, работи и мечтае тук. Приятелите му често се шегуват с него, че е българин извън прикритие. У нас го довежда любовта. И въпреки че първият му брак с българка е неуспешен, сега е повече от щастлив. Жената до него е Ромина Божинова. Запознават се случайно – работят в близки офиси и се засичат на обяд в заведение, удобно и за двамата. Така пламва любовта, плод на която е дъщеричката им Изабел и още едно момиченце, което трябва да се появи на бял свят този месец.
Франческо Фратини е родом от Варезе, Италия. Това е град, който се намира на границата с Швейцария. Дълги години се занимава се с бизнес – фирмено консултиране, мениджмънт и административно управление. Освен това е продуцент и сценарист. Идва за първи път в България в края на 1990 година, а трайно се установява да живее у нас през 2005 г. Оттогава досега е допринесъл за инвестициите на стотици италиански фирми в България.
Истинската му страст обаче винаги са били криминалните романи, шпионските филми и юридическите трилъри, а идолите му в литературата са Дан Браун и Патриша Хайсмит, от киното е запленен заради Ал Пачино и Жан Рено.
Когато се ражда втората му съпруга, майка й решева да я кръсти на голямата италианска звезда Ромина Пауър и като че ли това предопределя съдбата й. Освен че е жената до Франческо, тя му помага и в работата, а наскоро двамата участваха и в българския филм “Блок” – той като сценарист, а тя с епизодична роля. Малка такава има и дъщеря им Изабел.
Всъщност това е единственият български игрален филм, в който действието се развива по време на ковид пандемията. Историята ни отвежда в спорадичен софийски блок в период на локдаун по време на поредната пандемия. Сюжетната линия е изградена от няколко пресичащи се истории, развиващи се в различни апартаменти и пространства на блока. Лентата събира звезден актьорски състав в лицето на Димо Алексиев, Дария Симеонова, Любомир Нейков, Стефан Денолюбов, Борислав Чучков, Елена Замяркова, Димитър Николов и Катрин Василева.
Режисьор на “Блок” е Тодор Мацанов, който дебютира с филма “Христо” и спечели над 20 селекции и награди от фестивали по цял свят. А благодарение на това, че е продуциран от Фратини, филмът носи отпечатъка на италианското кино, което сме свикнали едновременно да ни разсмива и да ни разплаква.
Самият Франческо издава за първи път романа си “Атон” през 2018 г., без да подозира драматичните събития, които ще последват в световен мащаб и особено силно в родната му Италия. Тази година книгата се преиздаде от издателство “Лемур” тази година с нова редакция и оформление, но оригиналният сюжет е запазен. “Атон” е криминална история, изпълнена с мистерия и напрегнато препускане по петите на смъртоносна заплаха за човечеството. Вихрената надпревара с времето преминава през Франция, Гърция, България и Англия и ни потапя в изключително динамичен сюжет.
Младата Изабел се впуска в загадъчно изследване на Атон, без да подозира към каква опасност я води нейният нестихващ интерес към легендите и приказните истории за това мистично място. Когато баща й, комисар Филип Дорсел разбира, че животът на дъщеря му е застрашен, също се отправя към красивия гръцки полуостров. Той трябва да използва всички умения, които е натрупал като следовател от Отдела по антитероризъм на френската полиция, за да я защити. Защото зад великолепието и привидния покой на Атон се крие мрачна тайна – смъртоносен вирус, който заплашва да вземе хиляди невинни жертви. Вихрената надпревара с времето преминава през Франция, Гърция, България и Англия и с всеки следващ час съдбата на човечеството става все по-несигурна.
“Вдъхновението за книгата дойде, докато с жена ми бяхме на почивка в Гърция. Изведнъж ме осени историята, изтичах да си купя тетрадка и химикал и започнах да пиша – на момента и като обезумял, всъщност по 8-9 часа всеки ден”, разказва Фратини. И признава на шега, че жена му и дъщеря му не са били особено доволни от този факт, тъй като той е писал по цял ден. “До такава степен, че ръката ме болеше, а на места съм писал толкова бързо, че не успявах след това да си разчета”, спомня си Франческо. Когато се прибира в България, продължава с писането след работа и за 3-4 месеца успява да завърши “Атон”.
Писателят не крие мечтата си да се направи филм по книгата, дори вече е подготвил сценарий. Необходимите средства обаче са твърде много – около 7 млн. Франко, както го наричат приятелите му, описва разликата между това да създадеш книга и да направиш сценарий – “В единия случай трябва всичко да е разказано максимално описателно, докато при другия трябва да е създадено по такъв начин, че друг човек да си го представи и да го направи на филм”.
Що се отнася до Ромина, тя признава, че приема Франческо такъв, какъвто е и го обича. Описва го като работохолик, но приема тази черта като част от неговата същност.
