“Хага” е много неща. И сцена, достигнала перфекционизъм, и режисура, граничеща с гениалността и думи, овладяни до съвършеност, и актьори, на ръба на брилянтни метаморфози, и снимки, уловили и невидимото, и война, в която истините са деформирани, и жажда за нормалност, която винаги е карала човечеството да е цивилизавано, а не варварско, и минало, което ако не бъде изживяно, винаги застига…Но “Хага” е и мълчание, което крещи оглушително с въпросите, които поставя. Нещо като “Прекалено шумна самота” на Бохумил Храбал, но и не съвсем…Защото кънти с цялата модерност и липси на XXI век!
Галин Стоев идва у нас, воден от гняв, от непримиримост, от желание да разбере защо в България не се говори, какви дефицити имаме, къде се коренят, кога и как се е случило всичко онова, заради което сме онова, което сме…За мен Галин Стоев казва, опитвайки се да разчете националната ни идентичност, да смени кода й, да го преформатира на друго ниво: “Небесата не са хуманни, но има нещо, което може би стои над небесата – съчувствието и любовта, която забравих и загърбих” – думи на Храбал от “Прекалено шумна самота”. И да, режисьорът признава, че революцията му за българското е закъсняла, че е трябвало да повдигне въпроса още отдавна – с едни други войни преди тази в Украйна, и с роенето на първите националистически партии у нас, които обслужваха и обслужват чужди интереси, стъпили на едно соцбитуване, чиито парадигми са още валидни. И да, “Хага” е политически театър, защото политиката отдавна доминира живота ни.
“Театърът е магия, екзорсизъм срещу случващото се в Украйна. Протест срещу престъпленията и войната. Сатира срещу режима на Путин”, казва Галин Стоев. В процеса, който разиграва във въображението си едно украинско дете, свидетелстват Владимир Путин, Евгений Пригожин, Сергей Шойгу, Маргарита Симонян, Валентина Матвиенко и други приближени до руския президент. Един колективен Путин, който размива отговорността и се изплъзва от въпроса Кой е виновен?
Освен това, Стоев осмива всички клишета на социализма, раздробява до молекули съзнанието за СССР, за идеалния живот в комуналките и т.н, и т.н., и т.н. – до десетилетия, до корена, който подхранва пропагандата и до днес. И да, “Хага” е сатира, уголемено око, което дава не една и две гледни точки. И да, “Хага” е пропаганда, бъркане в дълбокото, дълбаене. “Освен историята на кликата около Путин и на войната, текстът по много интелигентен начин прави разрез, деконструира щампите за руската култура, с които ние сме израснали и приемаме сляпо, губим критическата си мисъл”, казва Галин Стоев.
В спектакъла участват: Кремена Деянова, Юлиан Вергов, Радена Вълканова, Радина Кърджилова, Дарин Ангелов, Илиана Коджабашева, Христо Петков, София Бобчева, Васил Драганов, Явор Вълканов, Велислав Павлов, Стелиан Радев, Димитър Николов, Пламен Димов и Христо Терзиев.
Сценограф е Борис Далчев, костюмограф – Кънчо Касабов, композитор – Емилиян Гацов-Елби, вокален ръководител – Гьорги Георгиев-Антика, хореография – Марион Дърова, художник осветление – Иля Пашнин, асистент по костюми – Цецка Ивайлова.
Всички до един – гениални! Адмирации за избора на състав!
“Имах изключително силна реакция на 24 февруари 2022 г., когато Путин нахлу в Украйна. Бях непримирим до такава степен, че се изплаших от тази реакция и реших, че ако продължа така, ще полудея. Оттогава следя всевъзможни канали и наблюдавам как украинската и руската страна конструират наратива за случващото се”, хвърля светлина върху предисторията у себе си и вътрешния път, който извървява, за да реализира спектакъла Галин Стоев.
За него Путин е огромна празнота, в която е проникнало някакво Шекспирово зло. Путин е и всеки диктатор, който се страхува да бъде осмиван, окарикатуряван, да бъде осветлен. Самият Стоев не крие, че Путин не му е интересен, нито иска да се приближава до него, дори да го убива или да му задава въпрос…И тук отново бихме могли да се върнем на темата за мълчанието в началото. И да го помислим в контеста и на тези думи.
“Театърът вече се превръща в медия, в медия на войната. Той е като червея в ябълката, който може да стигне до сърцевината на дадена ситуация и да продължи да дълбае”, вярва украинката Саша Денисова, автор на текста, която бяга от Москва в първите дни след началото на терора.
И двамата са убедени, че изкуството не може да чака, за да се види как ще приключат дадени събития. То трябва да се ражда на момента, да ги предугажда и да има позиция. Саша Денисова обясни, че е променила в крачка някои реплики от пиесата във връзка с предполагаемата смърт на ръководителя на частната военна компания “Вагнер” – Евгений Пригожин, и че е готова да пренапише целия текст заради Путин…
Но това би добавило само още гледни точки, освен тези на руснаците, на войниците, на Путин, на пълководците, на преките и косвени изпълнители на налудничави заповеди.
До момента “Хага” е поставяна в Полша – Познан, и в Америка – Бостън. Галин Стоев идва, за да направи спектакъла в София, макар от 5 години да е директор на театъра в Тулуза, Франция. Взима си няколкомесечен отпуск, движен от вътрешни пориви и необходимости. От перспективата на креативен човек! И да, наистина прави от Саша Денисова Шекспир! С компилация от гледни точки и сблъсъци на времена. С психологически и фактологически бекграунд!
