Журналистът Георги Тошев представя ново и допълнено издание на автобиографията “Хамлет от град Левски” по повод 100-годишнината от рождението на неповторимия Георги Парцалев. Към вече познатия текст е прибавен дневник, който хвърля нова светлина върху човека зад сцената – не само актьора, но и личността Парцалев.
Повече за биографията разказва Тошев: “Дневникът ме откри, както и част от снимковия материал и голяма част от документацията, може би единствената съхранена документация от Парцалев”. Добавя, че преди пет години е потърсен от историка Цацов. “Той дойде в телевизията с едно куфарче – от онези, каквито баща ми имаше навремето. Наричахме ги дипломатически черни куфарчета. Отвори го и каза: “Господин Тошев, ако това ви върши работа?” Много се учудих, защото вътре беше пълно със снимки, части от паспорта на Парцалев, както и много интересни, макар и фрагментарни документи. Аз вече бях започнал работа по книгата, но за мен това беше ново начало”, разказа авторът на биографията.
Информацията от тетрадката показва различна страна от живота на Парцалев – организиран, педантичен човек, който внимателно си отбелязвал разходите, но в същото време бил щедър и винаги черпел приятели. Дневникът разкривал нюанси от отношенията му с близки хора – Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, актриси, които не само споделяли сцената с него, но били и негови истински приятелки.
“Особено Стоянка Мутафова, която самата твърдеше, че не е имала по-близък приятел. Двамата се разбирали без куртоазия – разбирали се, защото са имали нужда един от друг. Всички свидетелства обаче – на негова близка братовчедка, която наскоро почина, и на всички хора, които са работили с него – говорят за един истински гражданин. Прекарах няколко дни в град Левски, докато работех по книгата и филма. Казват, че е бил тъжен човек”, сподели още Тошев пред Bulgaria ON AIR. Свидетелства от негови близки и от родния му град Левски говорят за човек, който често бил самотен, макар и обграден от обичта на публиката. Актьорът си отива рано – само на 64 години, а Тошев споделя, получава признание твърде късно.
На въпрос за това какви са “белезите” на Парцалев – тези, които е получил и оставил, Тошев разсъждава, че белег може да бъде и любовта на публиката. За него фактът, че поколения предават спомените си за актьора – от баби на внучета – е най-голямото признание. Липсата на официални награди се компенсира с неизмеримата обич, с преповтарянето на сцените му, с неспиращия смях, когато зрителите гледат отново и отново филми с неговото участие.
