Противно на това, което подсказва името им, супервъзрастните не са супергерои. Те са просто хора над 80-годишна възраст, чиято памет е подобна на тази на някой двадесет или тридесет години по-млад. Тъй като тази способност остава много интригуваща, екип от изследователи от университета в Еванстън, Илинойс (САЩ), изучава супервъзрастните от 2000 г. Двадесет и пет години по-късно те публикуваха резултатите от своите наблюдения.
Вестник „Ню Йорк Таймс“, който оповести резултатите от проучването, съобщава, че няма магическа диета или лекарство, които да предотвратят когнитивния спад с напредване на възрастта. Въпреки това всички изследвани супервъзрастни хора имат едно общо нещо: значението, което отдават на социалните си взаимоотношения. Според изследователката Сандра Уайнтрауб, професор по психиатрия и поведенчески науки, участвала в проучването, от гледна точка на личността, те също са склонни към екстровертност.
Бен Рейн, невролог и автор на книгата „Защо мозъкът се нуждае от приятели: Невронауката на социалните връзки“, казва, че не е изненадан от резултатите от изследването: „Хората, които общуват повече, са по-устойчиви на когнитивен спад с напредване на възрастта. Те са склонни да имат по-големи мозъци“, казва той.
Изследователите смятат, че социализацията може да помогне за предпазване от намаляване на обема на мозъка, свързано със стареенето и изолацията. Всъщност самотата, която е особено често срещана сред възрастните хора, може да повиши нивата на хормона на стреса кортизол. Повишените нива на кортизол за дълги периоди обаче могат да доведат до хронично възпаление. Това може да увреди мозъчните клетки и дори да увеличи риска от деменция.
Като са по-общителни в напреднала възраст, супервъзрастните хора могат да избегнат част от мозъчната атрофия. Новото проучване потвърждава, че обемът на мозъка на последните е сравним с този на хората на петдесет и шестдесет години, а не с този на техните осемдесет- и деветдесетгодишни връстници. Друга забележителна разлика е, че мозъците на супервъзрастните хора съдържат повече клетки, наречени вретеновидни неврони, които се считат за важни за социалното поведение. Тези клетки се срещат само при силно социални бозайници, включително човекоподобни маймуни, слонове, китове и хора.
“Всички тези неврони вероятно им помагат да установят и поддържат силни, мощни социални връзки и мрежи”, казва д-р Бил Сийли, професор по неврология и патология в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Той допълва, че това може да има огромно въздействие върху цялостното им благополучие и здраве. Той обаче предупреждава, че това вероятно е само едно от многото невробиологични предимства, които ги правят толкова здрави на този етап от живота.
Почти всички 80-годишни показват признаци на болестта на Алцхаймер в мозъка си (независимо дали имат заболяването, или не), но някои супервъзрастни показват малко или никакви доказателства за това. Освен това в мозъка на тези хора функцията на неврохимикал, важен за вниманието и паметта, е по-добре запазена.
Все още остава вечният въпрос за кокошката и яйцето: някой с по-добри когнитивни функции може да е по-склонен да излиза и да общува, отколкото някой, който чувства, че паметта му се влошава. За съжаление, принуждаването да бъдете по-общителни вероятно няма да ви направи супердядо или супербаба. Уайнтрауб обяснява, че способностите на супервъзрастните вероятно са свързани с тяхната генетика и биология, както и с поведението им.
