“Имунизирай се срещу фалшивите новини” привлече експерти в дискусия на сдружение “Евро адванс” за дезинформацията в българското общество. Един от лекторите беше проф. Иванка Мавродиева, преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалист по реторика, бизнес комуникация, комуникационни изследвания, връзки с обществеността и академично писане. Изследовател, блогър, консултант по PR, обучител по медийно поведение и презентационни умения.
Проф. Мавродиева, какъв е образът на съвременния оратор? И как той се е променил във времето?
В Древна Гърция и Древен Рим ораторът е участвал в обсъжданията в Агората и в Сената, във вземането на решения. През третото десетилетие на 21. век ораторът освен на политическата сцена: парламент, президентска институция, публична администрация и други сфери, има възможност да се изявява в съдебната система, в медиите, в образованието и в динамично развиващата се среда на интернет: блогове, подкасти, социални мрежи, виртуални форуми, ехо камери или ехо стаи. В новата среда ораторът трябва да има освен знания и трениран глас, усвоени неезикови средства и висока медийна и дигитална грамотност. Да има бърза мисъл в дебатите и дискусиите, в медийните участия, да използва точно и убедително аргументите, в това число и визуалните аргументи.
Хората, а не социалните мрежи ли разпространяват фалшиви новини?
Да, хората разпространяват фалшиви новини, но и чрез социалните мрежи. Някои институции, дори корпорации, също генерират фалшиви новини в конкурентна среда и в кризи – срещу опонентите и конкурентите, например. Хората обаче – като граждани – дори ако щете и като дигитални граждани, следва да имат висока дигитална грамотност и критично мислене. Те могат да намират достоверни източници на информация и да проверяват фактите, не да разчитат на един източник или да се повлияват от мнения.
До какви процеси могат да доведат те?
Фалшивите новини въвеждат в заблуждение отделни хора и групи от обществото. Фалшивите новини са част и от процесите на дезинформация за събития в регионален, национален и дори в международен план. Фалшивите новини се използват и за манипулация на общественото мнение, за създаване на нагласи към дадени групи, процеси, явления. Това са отрицателни прояви или възможни резултати могат да бъдат обезверяването на хората, липса на респект към институциите и намаляване доверието в медиите.
Защо днес живеем във време на постистина и това е страшно?
Постистината и фалшивите новини по своеобразен социален, културен и психологически начин са свързани. Постистината води до недоверие в източниците на информация, както и към официалните, те се приемат като официозни и изпълняващи поръчки за дезинформация, а не са коректно информиране. Остава едно вътрешно съмнение, което създава неблагоприятни условия за страх, проявяван в неуловими понякога пластове.
Лъжата естествен процес ли е в една демокрация?
Лъжата не би трябвало да е част от демокрацията, но при управление на процеси в обществото, тези, които са на дадени позиции в институциите или партиите, понякога премълчават истините. Премълчаването, ако е в контекста на конфиденциалността и сигурността и е с цел недопускане на паника, е уместно, ако е в етични граници обаче. Ако обаче лъжата е в доминиращо количество относно явления, не е допустимо. Или ако е в послания на публични събития, в медиите или в социалните мрежи, тогава лъжата не е приемлива. А и хората имат една особена сензитивност да усещат кога лъжата е извън или над допустимите граници и я декодират. Друг е въпросът дали се подвеждат по лъжата или представят публично своята оценка или мнение.
Какъв е ефектът от свръхполитизацията на определени теми у нас?
Свръхполитизацията може да има различни последици. Едната е поляризация в обществото. Другата е твърде абстрактно и общо говорене по теми с локално значение. Третата е дистанциране на хората от такъв тип говорене. Четвъртата е изпразване на посланията от значимо съдържание.
Защо медийната грамотност и критичното мислене са толкова важни?
Заедно това са два от важните елементи за това гражданите да са активни и да имат позиция. Критично мислене, дори ако се започне от разграничаването на факт от мнение, на достоверна информация от преразказана история през субективни ракурси. Медийна грамотност относно това как работят медиите и тяхната роля в обществото до медийните жанрове и разбиране на информацията през различни медийни канали.
