Преди 178 години е роден Христо Ботев, един от най-големите революционери и поети на България, оставил неизличими следи в българската литература, история и култура. Той е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година, с помощта на Найден Геров, заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. Тогава прави и първите си поетически опити. Написва стихотворението “Майце си”. На 15.04. 1867 година стихотворението е публикувано във вестник “Гайда” под редакцията на П.Р.Славейков.
Месец по-късно той призовава поробения си народ на бунт срещу чорбаджии и турци, след което се налага окончателно да напусне Калофер. Зимата на 1868 година прекарва в една запустяла вятърна мелница край Букурещ заедно с Васил Левски. Ботев е възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията и трудностите.
В средата на българските революционери–емигранти Ботев се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1868 година се записва в четата на Желю войвода и тогава написва стихотворението “На прощаване”. Ботев се изявява и като публицист. Пише статии, фейлетони, сатира. Словослагател е в печатницата на вестник “Дунавска зора”, под негова редакция излиза вестник “Зора”.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”.
През 1875 година заедно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. През май, 1876 година, след новината за Априлското въстание става воевода на чета от 200 мъже, с които слиза от кораба Радецки, целува българската земя и потегля към своето лобно място.
На 20 май 1876 г. е последният му тежък бой – привечер, след сражение във Врачанския Балкан, го пронизва куршум.
Личността на Христо Ботев свързваме не само с Българското възраждане, но и с въжделението на българина към свобода на духа и достоен живот, основан на справедливост и равнопоставеност в обществото.
През краткия си живот Христо Ботев създава неголямо, но силно въздействащо творчество, с което растат и се възпитават поколения българи. В творчеството на Ботев е вграден силния му и непокорен човешки дух.
