На 30 януари честваме рождението на една от най-великите личности на новата българска история – цар Борис III. Той е известен още с прозвището Цар Обединител заради връщането на българските земи в Южна Добруджа, Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
Цар Борис ІІІ е син на цар Фердинанд Сакскобургготски и на княгиня Мария-Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Престолонаследникът израства под опеката на деспотичния си баща, тъй като майка му умира, когато е петгодишен. Получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия. Завършва Военното училище в София.
Още твърде млад, 24-годишен, Борис ІІІ поема царската корона поради абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското правителство на Александър Стамболийски (1919-1923), а на 27 ноември 1919 г. е подписан унизителният Ньойски договор.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. Започва Втората световна война. България обявява неутралитет. По инициатива на цар Борис се провеждат сондажи в Берлин и Москва относно връщането на Южна Добруджа.
На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Цар Борис ІІІ не успява да запази така желания от него неутралитет и да избегне войната. С подкрепата на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на ХХІV ОНС и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост Борис ІІІ понася цялата политическа отговорност.
Непосилното бреме на политическите отговорности довеждат до ранната и неочаквана смърт на цар Борис ІІІ. Той умира на 28 август 1943 г. Съществуват различни версии за смъртта му, които нямат точни и ясни доказателства – че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт и др. Страната понася кончината му като тежка загуба и навлиза в нови големи изпитания.
