През последните месеци многократно се повдига темата за възнагражденията на медицинските специалисти и се търсят начини да се осигури адекватен размер и механизъм на заплащането на труда им. Особено значим е този проблем при медицинските сестри. Пазарните стимули, които диктуват естествено нарастване на заплащането за онези професии там, където има ниско предлагане на труд, не работят в достатъчна степен в здравеопазването – видимо както от честото прибягване до допълнително натоварване и/или работа на две места, както и от ниския брой медицински сестри, съотнесен към броя на лекарите и спрямо населението. Темата дискутира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В момента в Народното събрание са постъпили три законопроекта на различни парламентарни групи, които се опитват да решат този проблем. Сравнителният анализ на предложените три законопроекта показва, че и трите се основават на сходни мотиви и предлагат близки решения на възнагражденията на лекарите и специалистите по здравни грижи – по отношение на минималните и допълнителните възнаграждения, брутните заплати, контролните и регулаторни механизми и санкциите.
Сравнителна таблица на предложенията на трите парламентарни групи
| Област на предложение | Предложение от ПГ ПП-ДБ | Предложение от ПГ Величие | Предложение от ПГ Възраждане |
| Принципи за възнаграждението | |||
| Задължение за определяне на възнагражденията | Трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на НЗОК, се определят с наредбата по ал. 6. | Трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на НЗОК, се определят с наредбата по ал. 6. | Трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в лечебните заведения, извън тези по чл. 8, ал. 1, които имат сключени договори за закупуване на медицинска помощ с НЗОК и/или получават средства държавния бюджет, се определят с наредбата по ал. 6. |
| Минимално месечно възнаграждение | |||
| Лекар без специалност, магистър – фармацевт без специалност, лекар по дентална медицина | Не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. | Начална заплата от 6 000 лв. (за лекар със специалност) | Не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната за последните две тримесечия на текущата година. |
| Медицински специалисти по здравни грижи | Не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца | Начална заплата от 4 000 лв. | Не по-малко от 140% от средната брутна работна заплата за страната за последните две тримесечия на текущата година. |
| Допълнително възнаграждение | |||
| За проведено медицинско обучение (продължаващо образование) | Не по-малко от 1% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година | Не по-малко от 1% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка календарна година, през която медицинският специалист е преминал форми на продължаващо медицинско обучение. | Не по-малко от 1% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година. |
| За придобита професионална квалификация | Не по-малко от 5% от основното месечно трудово възнаграждение. | Не по-малко от 5% от основното месечно трудово възнаграждение. | |
| За нощен труд | Не по-малко от 0,5% от размера на минималната работна заплата за страната за всеки отработен час или част от него. | Не по-малко от 0,5% от размера на минималната работна заплата за страната | Не по-малко от 0,5% от минималната работна заплата за страната за всеки отработен час или част от него. |
| Съотношение между минимално и максимално брутно възнаграждение | Съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение за медицински специалисти в ЛЗБП не може да е повече от 10 към 1. | Съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение за медицински специалисти в ЛЗБП не може да е повече от 10 към 1. | Съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение за медицински специалисти в ЛЗБП не може да е повече от 10 към 1, а за хабилитирани специалисти – не повечеот 15 към 1. |
| Регулаторни и контролни мерки | |||
| Професионални организации | Съсловните организации на медицинските специалисти отразяват в публичните електронни регистри на членовете си минималните изисквания и преминатите форми на продължаващо медицинско обучение. | Съсловните организации на медицинските специалисти отразяват в публичните електронни регистри на членовете си минималните изисквания и преминатите форми на продължаващо медицинско обучение. | Съсловните организации на медицинските специалисти отразяват в публичните електронни регистри на членовете си минималните изисквания и преминатите форми на продължаващо медицинско обучение. |
| Годишни проверки за съответствие | ИАМН проверява спазването на изискванията за възнагражденията и сигнализира ИА „ГИТ“. | ИАМН проверява спазването на изискванията за възнагражденията и сигнализира ИА „ГИТ“. | ИАМН проверява спазването на изискванията за възнагражденията и сигнализира ИА „ГИТ“. |
| Последствия при несъответствие | Основание за освобождаване на управителя. | Основание за освобождаване на управителя. | Основание за освобождаване на управителя. |
| Санкции при неспазване | |||
| Неизплащане на пълно възнаграждение | Глоба от 15 000 лв., ако трудовото възнаграждение не е изплатено изцяло или в определения размер. | Глоба от 15 000 лв., ако трудовото възнаграждение не е изплатено изцяло или в определения размер48. | Глоба от 15 000 лв., ако трудовото възнаграждение не е изплатено изцяло или в определения размер9. |
| Повторни нарушения | Глоба от 30 000 лв. за всяко отделно повторно нарушение. Системни нарушения са основание за прекратяване на договора с НЗОК. | Глоба от 30 000 лв. за всяко отделно повторно нарушение. Системни нарушения са основание за прекратяване на договора с НЗОК. | Глоба от 30 000 лв. за всяко отделно повторно нарушение. Системни нарушения са основание за прекратяване на договора с НЗОК. |
| Регулаторни корекции | |||
| Роля на Министъра на здравеопазването | Министърът на здравеопазването трябва да приведе в съответствие наредбата по ал. 6 в тримесечен срок от влизане в сила на закона. | Министърът на здравеопазването трябва да приведе в съответствие наредбата по ал. 6 в тримесечен срок от влизане в сила на закона. | Министърът на здравеопазването трябва да приведе в съответствие наредбата по ал. 6 в тримесечен срок от влизане в сила на закона. |
| Дефиниция за „системно нарушение“ | Системно нарушение е нарушение, извършено три или повече пъти за период от 6 месеца за срока на действие на договора с НЗОК, по отношение на изискванията за качество, регламентации в НРД или изискванията за възнагражденията. | Системно нарушение е нарушение, извършено три или повече пъти за период от 6 месеца за срока на действие на договора с НЗОК, по отношение на изискванията за качество, регламентации в НРД, както и три или повече нарушения на минималните изисквания за определяне на трудовото възнаграждение. | Системно нарушение е нарушение, извършено три или повече пъти за период от 6 месеца за срока на действие на договора с НЗОК, по отношение на изискванията за качество, регламентации в НРД, както и три или повече нарушения на минималните изисквания за определяне на трудовото възнаграждение. |
| Влизане в сила на закона | Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. | Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. | Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. |
По-доброто заплащане ще доведе до по-голям брой специалисти, повишен интерес към професията, намаляване на претоварването на наличните екипи и подобряване на условията на труд. Това увеличение следва да се случи в рамките на общия размер на средствата за здравеопазване и при приоритизиране на разходите за възнаграждения на онези медицински специалисти, които страдат в по-голяма степен от неравенства.
Без да коментира конкретните размери и нива на възнагражденията, предложени в проектите на народните представители, Петя Георгиева отбелязва следното:
- Обвързването на основните възнаграждения с определен размер (конкретна фиксирана стойност или съотношение спрямо средната брутна заплата) изключва възможността да се приоритизира заплащането на отделни групи специалисти. Не подкрепям идеята да се увеличават възнагражденията на всички еднакво. Трудът на лекарите със специалност например не следва да са обект на такава регулация. При лекарската професия са налице различни пазарни стимули, а данните не показват значими отклонения или недостиг по отношение на много от специалностите. При тях се наблюдават големи регионални различия, както и недостиг на някои конкретни специалности лекари. Недостигът на медицинските сестри е много по-остър и по-дълбок и следва да бъде решен приоритетно – както като размер на възнагражденията, така и като осигуряване на възможност те да участват в преговорите при установяване на правилата и разпределението на средствата за работните заплати в рамките на лечебните заведения.
- В предложените проекти или липсва напълно финансова обосновка, или наличната такава не е придружена от изчисления на финансовия ефект. Тъй като предложенията на народните представители ще имат значим бюджетен ефект, следва да се представят сметки колко ще струват и как ще се финансират. Категорично не подкрепям предложението на някои съсловни организации за увеличаване на здравната вноска за финансиране на тези възнаграждения (или на други разходи). Такива предложения дежурно се появяват като опит да измести фокуса от конкретен структурен проблем и вместо това да се поиска общо увеличаване на финансирането за всички дейности.
- Въпреки предвидените санкции предложенията не разглеждат какъв е механизмът, който ще гарантира, че предложенията ще доведат до увеличение на реалните доходи на медицинските специалисти. В момента в болниците се наблюдават различия между основната заплата на специализантите и реалния месечен брутен доход – в някои от тях тези различия надхвърлят 75%. В тях вероятно предложеното увеличение на основната заплата ще се отрази в по-ниски допълнителни плащания с цел запазване (или поне по-нисък ръст) на общия разход за персонал. За медицинските сестри липсва такава информация, но при тях вероятно тази разлика е по-малка и ефектът на фиксиране на основните заплати ще бъде по-голям.
- Предвидените санкции сами по себе си няма да решат проблема на много болници, които обективно не могат да постигнат това увеличение на заплатите, ако продължават да функционират в настоящия модел. Какво ще се случи с тях? Народните представители със сигурност са наясно с лошото финансово състояние на част от лечебните заведения в България, но не предлагат систематично и устойчиво решение. Дебатът за бъдещето на болничната мрежа замря, а той е в основата на ефективното използване на ресурсите в здравеопазването. ИПИ предлага трансформация или закриване на част от мрежата лечебни заведения за болнична помощ. Важно е да се гарантира, че каквито и мерки да се предприемат, системата няма да изгуби заетите медицински специалисти.
- Увеличението на заплатите е първата стъпка, която в краткосрочен план ще подобри стимулите в сектора. Решението на проблема с недостига на специалисти, особено що се отнася до медицинските сестри, обаче изисква и допълнителни действия и дългосрочен ангажимент на приоритизиране на този вид специалисти. ИПИ от дълго време поддържа позицията, че държавата активно и целенасочено трябва да подкрепя медицинските специалисти по здравни грижи чрез съкращаване на срока на тяхното обучение, привличане на специалисти от трети страни, подобряване на условията на труд и разширяване на възможностите им за кариерно развитие и договаряне с НЗОК.
