Мартениците са символ на пролетта и традицията, но и поминък за десетки майстори в цялата страна. За някои те са сезонен доход, за други – целогодишна работа и начин на оцеляване.
В Силистра започва традиционният мартенски базар, разположен на площад “Свобода”, където местни майстори предлагат своите ръчно изработени изделия, предаде БНР. Зад всяка мартеница стои не просто конец, а време, труд и сметка. В условията на инфлация и растящи цени на материалите, изработката им се превръща в истинско предизвикателство. За Галина Великова мартениците вече не са хоби, а основен източник на доходи: “Всъщност като за бизнес… Вече ми е основно това. Може да се каже, че ми е бизнес и ми е работа. Работя вкъщи. Имам клиенти от цялата страна, които ми поръчват мартеници на едро”.
Галина се занимава с това от 2011 година. Започва на шега, но постепенно хобито се превръща в професия: “Първоначално ги купувах, но после ми стана хоби, а хобито – професия. Откакто съм си вкъщи, започнах да изработвам мартеници и колеги от групи в цялата страна започнаха да ми поръчват. С времето си набавих доста клиенти. Понякога дори не успявам – трябва ми помощник”.
Цената обаче не се определя лесно. В нея влизат материали, време и труд. Тази година най-търсените мартеници – гривни за ръка – се предлагат на цени от около 1 евро. Малко по-скъпи са моделите, които се закачат на дреха, а сувенирните мартеници – предназначени да пазят дома или офиса и да носят здраве – варират между 6 и 12 евро, като размерът и вложените материали определят крайната стойност: “Когато определяме цената на една мартеница, гледаме с какво е изработена, колко време отнема. Понякога прибягвам до помощта на приятелка – и нейният труд трябва да бъде заплатен. Всеки трябва да получи достойно възнаграждение”.
През годините материалите поскъпват, а това неизбежно се отразява и на крайната цена за клиента: “Естествените материали постепенно качват цената си. Вълната е по-скъпа. При всяка нова поръчка цената се променя – с левче, със стотинки, но се променя”.
Икономическият натиск се усеща и от клиентите. Покупката често се съобразява с бюджета, особено при по-големи поръчки: “Не е лесно, но се справям. Понякога се налага да изчаквам клиента да има възможност да си вземе поръчката. Трябва да си правим взаимни компромиси”.
Освен икономиката, Галина държи и на традицията – защото за нея мартеницата не е просто продукт, а символ: “Старая се да спазвам традицията – да са бяло и червено, да са от вълнени конци, да няма китайски истории. Масово вече се използват брошки, но аз предпочитам естествените материали”.
Най-търсени днес са мартениците за ръка – по-достъпни като цена и по-практични за носене: “Вече забравихме да ги слагаме на дрехата – повечето предпочитат да са на ръката”.
Поръчките й пътуват из цялата страна, а интерес има както към по-евтините варианти, така и към по-големите сувенирни модели: “Навсякъде в страната изпращам. За мен е голяма радост, че хората харесват мартениците ми. Започнах на шега, но мисля, че с годините задобрях”.
Мартеницата остава символ на здраве и надежда. Но за хора като Галина Великова тя е и начин на живот – сметка, труд и постоянство през цялата година. Между традицията и пазара, между вълната и инфлацията, бялото и червеното продължават да носят не само послание за пролет, но и шанс за препитание.
