ЦУМ е една от емблематичните сгради на София. Фасадата е повече от впечатляваща. На 6 етажа се простират 19 000 кв. м. търговска площ, офисната част е 11 000 кв. м., позиционирана на 3 нива. “Това е първият социалистически мол, направен по съветски модел, сочен за най-големия на Балканите, първите ескалатори са монтирани там”, разказва пред kmeta.bg арх. Христо Вълев. Той си спомня как кадри от филма “Таралежите се раждат без бодли” са заснети в универсалния магазин през 70-те години.
Подредбата в началото била строго разпределена – на партера се предлагали пощенски марки, бижута, цветя, картини, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж били и детските играчки. На последния етаж имало китари, а на втория и третия – неща за мъжа и жената. При екскурзии в София посещението на ЦУМ влизало задължително в програмата. ЦУМ бил символ на просперитет, гордост за страната.
“В същия архитектурен стил са построени и сградите на тогавашния хотел “Балкан”, днешен “Шератон” и на Партийния дом, днес – сграда на Народното събрание. От родителите си разбрах, че този архитектурен стил се нарича “Сталински”, а през далечната 1957 г. витрината на ЦУМ е била украсена от не какво да е, а от лек автомобил “Рено-Долфин”, най-модерната кола по онова време”, разказва арх. Вълев. И добавя още от спомените на родителите си: “В ЦУМ можеха да се намерят много стоки, но само ако имаш връзки сред продавачките. Само тогава можеше да се снабдиш с нашенския парфюм „Джулия”, произвеждан само за износ, и с някоя друга копринена блузка, ушита в Русе на ишлеме. Дори с цветен телевизор”.
ЦУМ е открит на 15 април 1957 година, след Априлския пленум. Проектиран е година по-рано от арх. Коста Николов. Фасадните камъни излизат прескъпо. Основно е реконструиран през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. След приватизацията на обекта завършва проект за обновяване и реконструкция на ЦУМ през 2001 г., който е осъществен под ръководството и наблюдението на британски екип. “Предлаганите условия са от степен “А” по западен стандарт за търговия на дребно и за офис помещения”, обяснява арх. Христо Вълев. Възстановителните работи позволяват създаването на пространство, разпределено около 2 атриума, благодарение на което прониква естествена дневна светлина в сградата от покрива. “Планирането на вътрешното пространство е извършено по проект на архитекти от Лондон още в ранните етапи на дизайн, като целта е постигането на максимално ефективно разпределение на площите”, обяснява арх. Вълев.
Градски легенди
ЦУМ е изграден на един от най-старите столични булеварди – “Княз Александър Дондуков”. Емблематичната сграда е част от т.нар. Ларго. Стари столичани разказват, че архитект Коста Николов посвещава своето велико дело на сина си, убит от Гестапо. През 2001 г. сградата е реставрирана и по време на укрепващите дейности е открита метална кутия – в нея имало човешки пръст и кичури коса. “По този начин Коста Николов почитта на времето паметта на сина си, като вгражда кутията в строежа на ЦУМ, затова през 2001 г. строителите не местят въпросната метална кутия”, разказва още арх. Вълев. Кореняците софиянци обаче са убедени, че това е прокоба, която тегне над соцстроителите на ЦУМ – за да построят универсалния магазин, те бутнали няколко стари светилища.
Софиянци разказват, че в ЦУМ имало и тайна стая, където влизали само големци. Тя била пълна само със западни стоки и то на съвсем прилични цени, в левове.