На 4 декември църквата почита Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота.
Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. През 6-и век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве къпани питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.
