Днес честваме Деня на труда и на международната работническа солидарност.
Всяка година на 1 май много страни по света отбелязват обществените и икономически постижения на работническото движение. У нас това е един от официалните празници на републиката и денят е неработен.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден”.
В България Денят на труда официално се чества от 1939 г. Страната ни отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. След края на социализма в България през 1989 г. празникът продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви.
