На днешния ден преди 93 години на Велика събота в 11 часа и 20 минути на обяд става едно от най-разрушителните земетресения в България. 6,8 удря близо до Чирпан. Четири дни по-късно 7,0 по Рихтер разтърсва Поповица.
Разместванията са над 100 км в хоризонтален план. Това е първото в световен мащаб изследване на последствията от силно земетресение, намерило място в „Библията“ на сеизмолозите – „Елементарна Сеизмология“ на Чарлз Рихтер.
100 са загиналите и е чист късмет, тъй като трусът е бил на обяд, когато хората са навън. Разрушенията на сградите в Пловдивско са над 15 000, разказа пред Kmeta.bg сеизмологът Емил Ботев.
Специалистът обясни, че Чирпанското земетресение е последното от периода на разтоварване от дълго време натрупваните напрежения на територията на страната ни, който е започнал в началото на 20. век. Общо шест са силните земетресения през миналия век, сред които земетресение през 1901 г. – 7,2 разлюлява района на Шабла, а през 1913 г. 7 по Рихтер разклаща района на Горна Оряховица. През 1904 г. край Кресна два труса 7,2 и 7,8 с разлика 2 часа пренаписват сеизмологичната карта на Стария континент. Кресненското земетресение е най-силното земетресение в рамките на земната кора за последните 200 години на територията на цяла Европа.
“Повтаряемостта за такива земетресения за цялата страна е 250 години, а ако вземем отделните зони повтаряемостта е 2000-3000 години”, заяви сеизмологът.
Отместванията на земята в Централна България са 1-2 мм средно за година и 3-4 мм в Западна България, около Крупнишкия разлом.
“По отношение на съседите, където по-силните и опасни земетресения са с по-голяма честота, тези, които стават при нас са не по-малко на брой и средно са около 1000 годишно. За последните години са около 700 микроземетресения с магнитут по-малък от 3 по Рихтер или около 3 на ден”, посочи Ботев.
Не повече от 3% от земетресенията у нас се усещат от хората.
Най-сеизмичен е районът на Благоевград – Струмската сеизмична зона с Крупнишния район, под Симитли. Те са с най-висока активност или 30% от микроземетресенията са там. Маришката зона е на второ място, но е с два пъти по-слаба активност и на трето място е контактът между екваторията на Черно море и Североизточна България в района на Шабла и Калиакра, където често стават земетресения около 4-5 по Рихтер, заключи Емил Ботев.
