1 лев субсидия би лишило политическия живот у нас от малките формации. Те ще бъдат избутани в периферията. Накърняват се конституционните основи на българската политическа система. Застрашен е основният принцип на политическия живот в страната – плурализмът. Така адвокат Надя Александрова коментира пред kmeta.bg какви рискове крие партийна субсидия от 1 лев.
След изборите тази година 10 партии ще получават държавна субсидия. Нейният размер е 8 лева на глас. Субсидията е намалена в сравнение с парламентарния вот през 2017 г., когато за един глас формациите получаваха по 11 лв. Субсидирането се извършва на четири части – до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември, а партиите сами решават кога и за какви дейности да насочват парите.
“Държавната субсидия е основен източник на приходи за големите формации – близо 80%. Такива са за ГЕРБ, БСП и ДПС. Банковите операции също са съществен приход – близо 11 на сто, но това е допреди няколко години, когато лихвите по депозити бяха сравнително големи. Делът на партийния членски внос във финансирането на формациите не е значителен – той е малко над 8%, като най-висок е при БСП. Даренията не са съществен фактор за партийното финансиране и това е трайна тенденция. Всичките тези данни показват, при един лев субсидия малките партии биха били избутани в периферията на политическия живот и трудно биха организирали избори, защото по време на предизборни кампании държавната субсидия отново е основен източник на партиите. ГЕРБ, например, традиционно финансира предизборните си кампании на 100% от държавната субсидия”, коментира още адв. Александрова.
“Оказва се, че влагането на средства в нови политически проекти може да е изгодна инвестиция, защото в предизборната кампания е възможно да се инвестират средства с неясен произход – “мръсни пари”, средствата да се използват за неправомерно влияние върху избирателите, включително и за купуване на гласове. А преминаването на законово определената бариера от 1% се превръща в цел, за да бъде получена партийна субсидия от хазната от вече “чисти пари. А и финансовите отчети не дават яснота за какво конкретно се харчи държавната субсидия и дали направените разходи са присъщи и необходими на съответния политически субект”, обяснява още Надя Александрова.
От къде и кога тръгва всичко?
Държавата финансира партиите вече повече от 20 години. Идеята е въведена от правителството на ОДС. Основната причина, която се изтъква е независимостта на политическите субекти, защото имат нужда от средства, за да извършват своята дейност, а ако не им ги дава държавата, ще ги набавят по друг път, който може да ги вкара в зависимости. Най-спорен обаче остава размерът на субсидията.
Първоначално държавната субсидия е обвързана с размера на минималната работна заплата за страната. Този подход е донякъде справедлив, защото обвързва благосъстоянието на партиите с жизнения стандарт на най-бедната част от населението. Същевременно, трябва да се отбележи, че размерът на минималната работна заплата не е обективен критерий, защото се определя административно от правителството. Впоследствие този принцип е изоставен, а размерът на държавната субсидия се определя от депутатите. И пак се опира до това – големите партии в парламента, които имат мнозинство, да определят размера на държавната помощ.
Как е в Европа?
В момента в България партийната субсидия е сред най-високите в Европейския съюз. В повечето държави в Европа има държавно финансиране на партиите по различни методики, но в Малта и Швейцария, например, няма пряко финансиране от държавния бюджет. Там средствата за партийна дейност идват от членски внос и от дарения. И в Холандия партиите се издържат основно от членски внос. У нас субсидията е два пъти по-висока от средната за страните от Европейския съюз, значително по-висока от тази в Германия и десет пъти по-висока от тази в съседна Македония. И понеже българската държавната субсидия е толкова висока, някои партии от години я депозират на влог, за да получават лихви.
Внесоха законопроект за 1 лв. субсидия още в първия работен ден на парламента
Намаляване на държавната субсидия за партиите предложи “Има такъв народ” (ИТН) със законопроект, внесен още в първия ден от работата на 45-ото Народно събрание. Формацията на Слави Трифонов предлага изменение в Закона за политическите партии (ЗПП), според което субсидията за партия или коалиция за един получен глас на парламентарни избори е 1 лев. Под законопроекта като вносители са се подписали 46-има депутати. Ако той бъде приет в предложения вид, той ще влезе в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.
“Предложението има за цел да се зачете волята на българските граждани, изразена на националния референдум, произведен на 6 ноември 2016 г., на който 2 516 957 граждани отговориха с “да” на третия въпрос: “Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за получен действителен глас на последните парламентарни избори?”. “Това ще отговори и на очакванията на българските граждани за икономия на бюджетни средства. С приемане на предложеното изменение на закона публичните разходи за сметка на държавния бюджет, съответно на българските граждани, ще се намали съществено със сумата от 21 026 691 лв. на година”, се казва в мотивите на вносителите.
Формациите с по-малко пари тази година
Според изборните резултати в 45-ото НС влизат 6 партии и коалиции. Освен право на субсидия, те могат да се възползват и от държавен офис срещу символичен наем. Тази година ГЕРБ-СДС печели 837 671 гласа (26.18%). Коалицията има право на 6 701 368 лева годишно. “Има такъв народ” на Слави Трифонов имат 564 989 гласа (17.66%). Те дават право на партията да взема годишно от хазната 4 519 912 лв. Социалистите имат 480 124 (15.01%). Субсидията, която им се полага е 3 840 992 лв. Тази година ДПС са с 335 701 гласа (10.49%) и 2 685 608 лв. субсидия. “Демократична България”, която има 302 270 гласа (9.45%) ще ползва 2 417 656 лв. годишно, а “Изправи се! Мутри вън!“, която е със 150 221 гласували за нея (4.72%) – 1 201 768 лв. “Сами може да пресметнете при субсидия от 1 лв. как би се променила политическата карта у нас”, коментира адв. Надя Александрова.
Как битува партийната субсидия през годините?
Това ясно се забелязва в сметките на ГЕРБ. За 2018 г. от партията бяха декларирали 23 149 000 лв. на депозит. През миналата година обявената от тях сума във финансовия отчет към Сметната палата за 2019 г., значително се е стопила – с близо 10 милиона и е стигнала 13 059 000 лв. От партията на Бойко Борисов са получили 8 432 000 лв. от хазната. Заради преизчислението на субсидията, им се наложи да върнат на финансовото ведомство 5 613 724 лв., от които 4 965 860 лв. за предходни години, а останалите 648 864 лв. – за 2019 г.
В далеч по-тежко състояние се оказа БСП. През 2018 г. левицата е държала 5 407 000 лв. в банките. От финансовия отчет за 2019 г. става ясно, че парите значително са паднали и са в размер на 380 000 лв., а субсидията на Столетницата е намаляла от 12 043 000 лв. на 5 394 000 лв. за същия период. Партията имаше и висящите задължения, възлизащи на 2 306 000 лв., от които 1 450 000 лв. – към банки.
От ДПС написаха в отчета си към Сметната палата за 2019 г., че са получили значително по-малка субсидия от бюджета в сравнение с 2018 г. и подчертават, че причината е в рязкото й съкращаване. Сумата възлиза на 2 322 000 лв., ала в същото време на финансовото министерство са били възстановени 1 626 000 лв., оплакаха се тогава от движението на Ахмед Доган. В началото на отчетния период са разполагали с 6 200 000 лв. в банки, а към 31 декември 2019 г. партията вече няма депозитни влогове.
