След 5 години софиянци ще пътуват с един билет във влак и автобус на градския транспорт, контейнерите за смет вече няма да са част от уличния пейзаж, защото ще са скрити под земята. Това са няколко от общо 385 мерки, които ще гарантират промяната на столицата. Те са част от вече приетата дългосрочна визия за развитието на София до 2050 г. и са разработени от екипа, изготвил стратегическия документ.
“Общинските съветници си дадоха срок до края на октомври да се запознаят в детайли с предложенията, да ги обсъдят и да приемат и тази втора част от “Визия за София”. В по-голямата си част те предполагат изпълнение до 2025 г., но има и такива, за които е нужно повече време. Няма йерархия между тях, т.е. няма по-важни и по-маловажни, всички мерки работят в система. Както и има последователност. Например, за да въведеш ограничения в ползването на лични автомобили, трябва първо да увеличиш скоростта на градския транспорт, да преправиш маршрутите му, така че да обслужват по-добре потоците от пътуващи, и да проведеш широка разяснителна кампания за ползите от промяната”, уточни арх. Любо Георгиев, който ръководи екипа на “Визия за София” и е шеф на общинското предприятие “Софпроект”.
Предлага се обвързване на издаването на разрешения за строеж с характеристиките на почвите и въвеждане на различни ставки, което ще позволи на общината да насочва инвестициите в дадени територии. До 5 г. в столицата трябва да бъде въведена и нова формула за изчисляване на такса смет, която да следва принципа “замърсителят плаща”.
Предлагат се данъчни облекчения и инфраструктурни стимули за компании с практики от кръговата икономика.
Данъкът върху колите пък трябва да се обвърже с реалните вредни емисии, излъчвани от автомобилите. Трябва да се приложат и финансови механизми, които да стимулират софиянци по-бързо да заменят ползването на некачествени горива за отопление с екологични.
За да стане София още по-зелена, трябва да се разшири уличното озеленяване и да се изградят още паркове. В областта на екологията пък има мерки, предвиждащи изграждане на система за използване на геотермалната енергия, а дъждовните води да се оползотворяват за санитарни нужди, поливане и индустриални дейности.
Планира се да се обновят неизползвани градски територии като бивши индустриални зони и стари военни имоти, а в по-слабо развитите райони да се изградят бизнес зони, които да привлекат инвеститори.
“До всички тези 385 мерки стигнахме след анализ на данни, провеждане на изследвания, обратна връзка от граждани и множество консултации с експерти, предприемачи, инициативни комитети, политици, администратори и др. През 2019 г. проведохме и представително социологическо проучване, което показа много голяма подкрепа сред софиянци за огромна част от мерките. Какво обаче ще се промени в следващите 5 г. в София, тоест какво ще се реализира от мерките на “Визия за София”, зависи от възможностите и желанието на политиците за действие. По някои от предложените мерки вече се работи, по други тепърва трябва да се започне", уточни арх. Георгиев.
“Големите градове през последните 3 десетилетия са в процес на фундаментални пространствени трансформации, наложени от волята на гражданското общество и предизвикателствата на съвременния градски живот. Двигатели на тези промени, наред със социално-политическия преход в постсоциалистическите общества, са новите екологични политики, глобализацията и дигитализацията, потребителският бум, както и динамичните промени в икономическите и технологичните процеси, развитието на икономиката, знанието и ускорената урбанизация. Глобализацията и предизвикателствата, които стоят пред нас, като опазването на околната среда и проблемите, свързани с трайното застаряване на населението в Европа, миграцията и неравенството, ни карат да осъзнаем, че София ще трябва да осмисли себе си и да бъде готова да посрещне новите реалности. “Визия за София” е стратегически документ, който чертае бъдещата рамка за развитие на града. Разписани са и конкретните мерки, стъпка по стъпка за следващите десетилетия, които да станат задължителни както при изработването на всички нови устройствени концепции, инвестиционни проекти и планове за териториално развитие на града, така и при изготвянето на стратегически документи, проекти и инициативи в останалите приоритетни области за развитие”, обясни главният архитект на София Здравко Здравков.
Според него столицата “спешно се нуждае от нов тип задълбочено и дългосрочно устойчиво градско планиране".
“Управлението на пространственото и икономическото развитие на Столичната община след приемането на “Визия за София” има ясен вектор за промяна към модерен, компактен и концентриран град. Градското планиране трябва да създава по-качествена среда, територията трябва да се използва многофункционално и многократно, да се намали замърсяването на околната среда, да се даде приоритет на пешеходното придвижване и да се развие общественият и велосипедният транспорт”, обобщи Здравков.
