Над 1 млн. души, които са останали по исторически причини извън границите на родината, се борят да вземат българско гражданство. Най-много са хората от Сърбия, Македония, Украйна и Албания, но много малко от тях се сдобиват с мечтания документ. Лошата координация между работата на отделните комисии, Министерство на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), бави процедурите.
В Украйна се намира едно от най-големите български малцинства в света, коментира пред “Труд” Олга Грозева. Тя обясни, че съгражданите ни с български произход там са над 300 000 души, а заедно с тези от смесени бракове, надхвърлят 1 млн.
За тях вземането на българско гражданство е свързано с много разходи и пътуване до България, което е проблем. Бившата съветска република не позволява двойно гражданство, затова тези, които го получат, са принудени да го крият.
Образователната система в България позволява сънародниците ни зад граница да пристигнат и да получат безплатно висше образование, като за тях има определени квоти. За бесарабските българи това е шанс да се устроят тук и да останат, поясни Грозева. По думите й за българите в Украйна България е дестинация номер едно като държава, в която биха се заселили.
Все повече българи и от Западните покрайнини в Сърбия искат да вземат българско гражданство, посочи и Иван Николов от КИЦ Босилеград. Той коментира, че процедурата е убийствена, а някои чакат от 2012 г. Отделно от това се иска доказване на български произход, въпреки че в акта за раждане пише, че родителите са българи. “Какво да правят българите в Македония тогава, където е имало гонения и заличаване на всякакви документи и проява на българско самосъзнание?”, попита той.
