Проблемите с функционирането на съдебната власт са причината, поради която тази година демокрацията в България продължава да се плъзга към „хибриден режим“, който постепенно се забелязва с малки изключения от десетилетие. Много от проблемите на тази страна могат да се видят и в повечето други страни в региона.
Според стандартите на “Фрийдъм хаус” преходни или хибридни режими са демокрации, които “изпълняват само минималните стандарти за подбор на национални лидери”, с крехки институции и неясна перспектива за създаване на либерална демокрация. Единствено Унгария засега е поставена в тази категория сред страните от ЕС, но натам с бързи темпове се е запътила и Полша.
Такива заключения за България се правят в годишния доклад за страните в преход на американската неправителствена организация “Фрийдъм хаус”, чиято основна цел е да подкрепя свободата и демокрацията по света.
В анализа влизат 29 страни от Източна Европа и бившите съветски републики, като се изследва тяхното демократично развитие, предаде “Фокус”.
“Фрийдъм Хаус” сваля оценката на съдебната система в България поради „опасения относно политизирането на прокуратурата, липсата на отчетност за нередности в работата на полицията и прокуратурата и дискриминационното отношение към ромските граждани по време на пандемията от Covid-19“.
Съдебната власт е една от седемте категории, следвани от фондацията (останалите са национални институции, избори, гражданско общество, медии, местни институции и борба с корупцията).
„Политическият климат в страната се е влошил още повече през 2020 г.”, тъй като поляризацията в обществото не е намаляла в резултат на пандемията“, се казва в доклад за България.
В същото време миналата година се наблюдава „влошаване на работната среда за журналисти“ с използване на сила и атаки срещу представители на медиите. Освен проблемите, споменати при смяната на рейтинга в съдебната система, се споменават и първите санкции, наложени от САЩ срещу български съдия.
Проблемът на България е постепенно намаляване на оценката на проблемите с качеството на демокрацията – главно, но не само, в медиите, борбата с корупцията, съдебната система и работата на институциите, тъй като поддържането на тази тенденция ги тласка да се превърнат в режим, подобен на този в Унгария.
Държавите и категориите, в които е разделен демократичният им живот, са класирани от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация).
Общият резултат за демокрация в България е 4,50 – 0,04 точки под предходната година.
Тази година обаче промяната потвърждава тенденцията за цяло десетилетие (с изключение само на 2016 г.) България да намалява резултата си всяка година.
„Процентът на демокрация“ е спаднал с една точка – до 58 от 59 – и е спаднал в повечето от 30-те анкетирани държави (с изключение на Босна и Херцеговина, Северна Македония, Латвия, Литва, Словакия и Узбекистан).
Заедно с Латвия и Черна гора, България има десетия най-голям спад в демократичните параметри от четири години, измерен от “Фрийдъм Хаус”, която в момента счита България за полуконсолидирана демокрация. В доклада се отбелязва широко разпространена корупция и се посочва, че резултатите в борбата с нея почти отстъват. Обръща се внимание също на проблемите с редакционната независимост, които водят до широко разпространена автоцензура.
Докладът цитира България няколко пъти като пример за негативни тенденции – заедно с Киргизстан като държава, в която „опасната реторика е инструментализирана за политически цели“ – например ветото на Скопие в преговорите с ЕС.
„България също започна кампания със заплахи срещу Северна Македония, обещавайки да блокира преговорите й за присъединяване към ЕС, ако не успее да разреши историческите спорове с България – въпреки че се представя като основен поддръжник на евроатлантическата интеграция на Скопие.
Това завърши с вето срещу преговорите през ноември, което спомогна за отлагането им, като България изпълни заканата си от 2019 г. да обърне външнополитическия си курс към Северна Македония, освен ако „не бъдат изпълнени няколко двустранни изисквания“.
В категорията „Гражданско общество“ се казва, че „през май Европейският съд по правата на човека се произнесе срещу България заради отказа й да регистрира организации на македонско малцинство“. „Ходът беше подкрепен с бележка от Комитета на министрите, която призова България да спре да отказва да регистрира подобни организации на основание национална сигурност или технически нередности“.
