Едва около 10% от новоназначените учители у нас остават трайно в образователната система. Повече от половината напускат още след първата си година в училище. Най-критична е втората година – след нея си тръгват средно 60% от тези, които са се задържали там до този момент. След третата година сменят професията още 56% от новопостъпилите педагози.
Това показват данните от проучване на Световната банка за периода 2014-2018 година. През 2019 г. отпадналите преподаватели след първата година са по-малко – 23%. Това вероятно е резултат от кампанията за привличане на млади хора към учителската професия и повишаването на заплатите в образователната система.
Този ефект обаче може да е временен, ако не се вземат допълнителни марки за задържане на специалистите в системата, посочват авторите на изследването, цитирано от БНТ.
Най-многобройна е групата на напускащите педагози поради пенсиониране. На второ място са учителите във възрастовата група 31-40 години. За 2019 г. те са били 18,7% от всички, излезли от училище. Това означава, че системата губи специалисти в най-активната възраст, които имат най-голям потенциал да се развиват и да въвеждат иновативни практики, коментират експертите на Световната банка.
По поръчка на Министерството на образованието и науката и с финансиране от Европейската комисия банката изготви “Пътна карта на политиките за учители”. Тя беше представена днес на кръгла маса, организирана от Световната банка и МОН. В центъра на събитието бяха ключовите потребности и политики за развитието на учители в България.
В документа са разписани краткосрочни мерки за квалификация на педагозите спрямо нуждите им и тези на учениците. Световната банка предлага програма за въвеждане на начинаещи преподаватели в учителската професия.
Тя ще се основава на наставничество през първите две години в училище и ще включва различни мерки за тяхната подкрепа. Заложени са също обучения за учителите-наставници, за да бъдат максимално полезни на по-младите си колеги.
Целта на друга програма е постоянното повишаване на квалификацията на учителите с цел преподаването да стане по-ефективно. Тук фокусът е поставен върху повишаване на четивната грамотност на учениците.
Дългосрочните мерки, предложени от Световната банка, включват подобряване на управленския капацитет и преосмисляне на модела за професионално развитие на педагогическите специалисти.
Ще бъдат апробирани партньорства между различни училища, в рамките на които учители и директори ще обменят добри практики за обучение и за управление на образователните институции.
От Световната банка препоръчват да се създаде звено за събиране на данни за работната сила в образователната система, както и механизъм за измерване на компетентностите на база на уменията за преподаване по даден предмет, на дигиталните умения, мотивацията, авторитета, ефекта върху ученето на децата и др.
