Когато чуем или прочетем думата 'столица', в комбинация с думата 'България' в съзнанието ни веднага изникват наименованията: Плиска, Преслав, Велико Търново, Пловдив (за кратко столица на Източна Румелия), София. Средновековните и по-нови столици на Българската държава са ясни и до ден днешен са важни и масово посещавани обекти от културното ни наследство.
Но може би повечето от вас не знаят, че на територията на днешна България има поне 10 столици на малки царства от античния (предримски) период. Това е така, защото по нашите земи са живели траките (а временно и други 'гости'), които са били повече от 120 различни племена (и то тези с известни названия), пише www.bgnow.eu.
За тях Херодот е писал: “Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват”. Но те живеели на отделни племена, всяко от които се стремяло да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава.
Частта от Европа, която са обитавали траките била обширна – съвременните територии на България, Румъния, Молдова, Беломорска Тракия (в Гърция), Анатолия (в Турция), Поморавието и част от Македония. Нека видим кои столици на тракийски (и нетракийски) царства се намират в нашата страна.
1. Била Зора (Bylazora) е спомената от древния хронист Тит Ливий като седалище на Пеонските царе. Значението на названието е Бяла Зора. До V-ти век преди Христа това тракийско племе обитава териториа в пределите на съвременна България, а по-късно е преселено от персиеца Дарий в Азия.
2. Визия, Бизия, Виза, Визе, Висон (Vizya) е била столицата на Астите през V в. пр. Хр., считат учени, позовавайки се на античния писател Страбон. Това тракийско племе владеело територии по югоизточните склонове на Странджа (от българска и турска страна, според границите от 1944 г.), над които царувал династът Терей.
3. Гордион (Gordium, Gordion) бил градът-седалище на царската династия на Фригия. Селището получило името си от мъдрия владетел Гордий, за когото имало много легенди. Фригите произхождали от Азия, а след заселването си по нашите земи обитавали региона между Беласица и долното течение на река Струма.
4. Тиле – В началото на III в. пр. Хр. на Балканите нахлули войнствените Келти. Те създали свое царство със столица Тиле в района на Източна Стара планина, което просъществувало до 20-те години на III в. пр. Хр., когато било унищожено от мощно въстание на покорените траки.
5. Дуасдава, Хелис, в превод “град на вълците” или “град на слънцето” била столица на Гетското царство, намирало се в днешна Североизточна България. Локализирана е в резервата “Сборяново” до гр.Исперих. През IVв. пр.Хр., царството на Гетите се разпростирало от двете страни на река Дунав.
6. Ямворина (Jamphorina) – в превод “място с много яворови дървета” се е казвала столицата на тракийското племе Меди, територията на което била в Пирин планина. Медите били известни със своята войнственост и с това, че от тях произлиза Спартак – гладиаторът, чийто бунт разклатил Римската империя.
7. Перперикон, Перперек (Perpericon) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години, паметници от античността и средновековна крепост. При траките Сатри Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец.
8. Името на столицата на Трибалите все още не е изяснено, но тя е локализирана в района на Местността Градище, намираща се на километър и половина западно от град Враца, в дефилето на река Лева (според ст.н.с. д-р Нарцис Торбов, който в продължение на седем сезона прави с екипа си разкопки в местността).
9. Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Развалините му са били открити и изследвани през 1948 г. от български археолози по време на строителството на язовир ''Копринка'' (до град Казанлък) и понастоящем се намират на дъното му.
10. Друг внушителен (с площ от 8 дка) династичен център на одриския цар Аматок е разкрит под връх Кози грамади в Централна Средна гора, съобщава ръководителят на разкопките Иван Христов. Запазени са архитектурни структури (до 2,5-3 м високи стени на множество сгради).
