След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов“, така Любомир Левчев, нарича любимия писател. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината. Книгите на Хайтов са с цвят и мирис. В тях се усеща дъхът на нещо истинско и силно, страстно и горчиво. Те са изпълнени с духа на България, превръщайки нейната съдба в своя лична болка, в микрокосмос, където се оглеждат общонародни, общонационални, всебългарски проблеми…
Днес се навършват 97 години от рождението на големия български родолюбец. Предлагаме Ви 10 избрани цитата, с които той влезе в сърцата на българите:
Аз на два пъти влизах във война: в първата – фронтално, а във втората – като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек преспокойно може да си умре.
И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!
„Дърво без корен”
В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!
„Мъжки времена”
Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.
„Сватба”
В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.
„Дервишово семе”
„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.
„Главата ми да отсекат, пак ще викам: ‘Да живее България!’“
„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.“
,,Крила имат само тия,дето сърце им иска да лети
„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)
„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“
