Името на Крум Дерменджиев намери своето достойно сред енциклопедията на българското скулптурно творчество. На 4 юли се навършват 100 години от неговото рождение. Талантливият скулптор напусна този свят на 1 февруари 2005 г., когато бе на 88 години.
Отличаван е многократно с различни професионални и граждански отличия, той е заслужил гражданин на Благоевград от 1975 г., почетен гражданин е от 2001 г., получава орден „Стара планина”, първа степен, за приноса му към българската култура.
Роденият в Горна Джумая (днес-Благоевград) Крум Дерменджиев остава в историята най-вече с неговите паметници на борци за освобождението на България. Негово дело са паметниците на Гоце Делчев и Васил Левски в Благоевград, Яне Сандански в Мелник, Гоце Делчев в село Попови ливади и много други. Миналата година паметникът на Гоце Делчев в областния център отбеляза своя 60-годишен юбилей от откриването си на 2 август 1955 г.
През целия си земен живот скулпторът се стремеше да върши работата си така, че да има с какво да бъде запомнен. Жертва всичкото си свободно време и спокойствие в името на обществената си творческа кауза. Без големи саможертви няма и големи постижения, казваше приживе той.
Сатирикът Радой Ралин казва за него:
„Ей, хора, вижте бе!Този човек Крум не е живял, не е любил, не е гулял на богата трапеза – той само е работил !“, думите на великия Ралин са от 1986 г. по време на юбилейната му изложба в СБХ.
Като младеж Крум Дерменджиев e имал редкия шанс да общува с редица исторически личности. Впечатлен от силният характер на героите, той взема решението да се занимава с изкуство, за да извае техните образи за следващите поколения. Посещава редовно изложби, запознава се с художници и започва да се обучава като скулптор в ателието на великия Любомир Далчев в Бояна.
Така се запознава с Илия Бешков, Давид Перец и Николай Владов-Шмиргела, които оценяват постигнатото и го окуражават да продължава с работата си.
През 1951 г. Крум Дерменджиев завършва Държавната Художествена Академия в София, специалност „Скулптура” при проф. Марко Марков и проф. Иван Лазаров. 11 години след смъртта му творецът не е забравен. Той издържа проверката на времето, тъй като отдавна се е превърнал в класик. С популяризирането на творчеството му след неговата смърт се е заел най- малкият му син Борис Дерменджиев, който е създал фейсбук страница на баща си, както и кратък филм с някои от най-известните му творби.
