Днес се навършват 109 години от подписването на Лондонския мирен договор (30 май, 1913 г.).
С контракта се слага окончателния край на Балканската война.
Мирната конференция е открита още в началото на декември 1912 г. в двореца „Сейнт Джеймс”. Преговорите се проточват поради неотстъпчивостта на Османската империя по отношение на Одринска Тракия.
На 16 януари 1913 г. те са прекъснати, а военните действия са възобновени. През април преговорите отново продължават и завършват с подписването на Лондонския мирен договор. Той е сключен с посредничеството на великите сили и включва 7 члена. Под него слагат подписите държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя.
От българска страна той е подписан от Стоян Данев – председател на Народното събрание, и Михаил Маджаров – пълномощен министър в Лондон. Османската империя отстъпва на съюзниците почти всичките си балкански владения на запад от линията Мидия – Енос. Тя се отказва и от суверенитета над остров Крит, който е присъединен към Гърция. Албания е провъзгласена за независима държава под протектората на великите сили.
Лондонският мирен договор няма практическо приложение. Разногласията между балканските съюзници за подялбата на Македония остават нерешени. Само месец по-късно се стига до избухването на Междусъюзническата война, която завършва с поражение за България и предизвиква първата национална катастрофа.
