На днешния 22 януари през 1905 г, с приемане на Закон за защита на женския и детския труд, е поставено началото на трудовото законодателство в България.
През 19 в. в България не е имало никакво трудово законодателство, т.е. не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им. Това се дължи на все още слабото индустриално развитие.
Трудовото законодателство у нас възниква едва в началото на 20 в. В този период са създадени два закона, които имат значение най-вече за закрилата на труда. Първият от тях в тази област е Закон за празничните дни в Княжеството от 1900 г., приет по време на Десетото Народно събрание при управлението на Либералната партия, обнародван на 16 февруари. Чрез него се цели спазването на християнските традиции за почивка по време на празници като Възкресение Христово, Рождество Христово и такива, на които се почитат светци. Освен църковните празници, които преобладават, присъстват и дни като Рождения ден на Негово Царство Височество Княза (14 февруари), именните дни на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис (2 май) и Негово Царство Височество Княза (18 май), както и деня на възкачването на Негово Царско Височество Княза (2 август) на престола. За почивни са обявени и всички неделни дни.
През 1911 г., той бива заменен от приетия по време на мандата на Четиринадесетото Народно събрание Закон за празниците и неделната почивка, когато управлява Демократическата партия.
Този закон отбелязва насока към намаляване на неприсъствените (неработни) дни, за да се осигури по-пълно използване на производствените мощности на работната сила. Намалението, което предвиждал законът в броя на религиозните празници, се отнасяло до тези празници, периодически съвпадащи с неделните дни и до празнуването на важните религиозни празници като Рождество Христово, Възкресение Христово, които вместо три дни, както било първоначално, се свеждат до два.
