На днешната дата преди 117 години се ражда Чарлз Рихтер – мъжът променил представите на човечеството за земетресенията. През 1935 г. американският сеизмолог предлага своята скала на магнитудите, с чиято помощ да се оценяват земните трусове не само по външните проявления и последиците, но и по силата на ударите, случващи се в земните недра.Физикът превръща простото събиране на данни в истинска наука, изучаваща задълбочено процесите, предизвикващи земетресенията.
Скалата на Рихтер е скала за определяне и сравняване силата на земестресенията. Тя показва енергията на земетресението или т. нар. магнитут. Не зависи от дълбочината на епицентъра и разстоянието до него. Представлява десетобална логаритмична скала получена от изчисление на десетичния логаритъм на общата хоризонтална амплитуда на най-голямото изместване от нулата на сеизмографа.
Огнищата на земните трусове възникват дълбоко под земната кора като резултат от движенията на литосферните земни плочи. На повърхността проявленията на земетресенията имат най-различен характер и са с различна интензивност в зависимост от дълбочината на залягане на огнището, както и на разстоянието до него. Земната кора на планетата ни се състои от 14 големи литосферни плочи. Граничните зони, където тези плочи се срещат, са характерни като региони с концентрация на епицентрове на земетресения.
Поради логаритмичният характер на скалата, разлика от 1 единица в магнитуда показва увеличена 10 пъти амплитуда на колебанията, регистрирани от сеизмографите, което пък отговаря на около 32 пъти увеличена енергия, отделена в епицентъра на труса. Съвременните сеизмични уреди са способни да засекат земни трусове с магнитуд над 4, 5 по скалата на Рихтер, случили се в която да е точка на планетата.