Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/obshtestvo/1251913-g-tsentralnata-sofiyska-mineralna-banya-navrshva-100-g_news198916.html
Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/obshtestvo/1251913-g-tsentralnata-sofiyska-mineralna-banya-navrshva-100-g_news198916.html
На днешната дата през 1913 г. врати отваря емблематичната Централна минерална баня в София.
През 1906 г. започва изграждането на нова модерна постройка, предназначена за баня, в центъра на столицата, за оползотворяването на горещия термален извор на града. Сградата е завършена през 1912 г., а година по-късно е открита за посещение. Автор на идейния проект е австрийският архитект Ф. Грюнангер и забележителния български архитект Петко Момчилов, като работният проект е дело само на Момчилов.
За времето на своето изграждане сградата е обзаведена с най-съвременни и висококачествени съоръжения и апаратури. През 1914 г. в северното крило е открит физико-лечебен институт с пет водолечебни отделения.
Сградата е ценна високохудожествена и архитектурна недвижима културна ценност от национално значение. В нейното външно оформление хармонично се съчетават различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на 20 век в България, както и влияния от средновековното строително българско изкуство.
Високите художествени постижения при оформлението на фасадите на Софийската минерална баня са дело на изтъкнатите български художници проф. Хараламби Тачев, проф. Стефан Димитров и каменоделеца Георги Киселинчев.
В този вид, отличаващ се рязко от околната архитектурна рамка, сградата е основен елемент от традиционния образ на централната градска част на София. Обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата – „Традиционен център”.
Общинската минерална баня е затворена за ремонт през 1986 г. Повече от 10 г. сградата не се стопанисва и става свърталище на бездомници и наркомани. През 1997 г. Столична община предприема действия и изпълнява нова покривна конструкция с цел физическото запазване на обекта.
През 1998 г. е взето решение сградата на Централна минерална баня да се адаптира за музей на София. Столичният общински съвет предоставя част от бившата сграда на Общинска минерална баня за настаняване на Софийския исторически музей. Същата година е проведен национален конкурс за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”, спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов.
Проектът е разработен в три етапа. През есента на 2004 г. по проект „Красива България” е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I-ви етап от музейната част за одобрения проект. Три години по-късно Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради СПА център и в последния вариант за музейната част остават помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително 7400 м². Към музейната част се добавят и два(от общо четири) от вътрешните дворове, които са от двете страни на Централното фоайе.
С финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие се извърши реконструкция на част от Централната минерална баня, с което е осигурена възможност за реализацията на постоянна експозиция на Музея за история на София, разположена в 11 зали с обща експозиционна площ 3783 м², включително зала за временна изложба и учебен музей. Изградени са реставрационни ателиета и фондохранилища, административно-управленска част, приемна част и туристически информационен център.
При промяна функцията на сградата са изградени нови инсталации по части ВиК, Електро, ОВ и климатизация. Изградена е и нова геотермална централа за нуждите на музея, с цел да се използва потенциала на минералната вода. За намаляване на експлоатационните разходи е изпълнено алтернативно решение за топлозахранване на обекта чрез индиректно използване на геотермалната вода, при което след като премине през ОВ инсталациите, температурата на минералната вода се намалява с 3-4 градуса, но се запазват питейните й качества и може отново да бъде използвана за водоналиване или за други нужди.