На 26 октомври 1185 г. избухва въстанието на Асен и Петър. То е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи.
Породено е от увеличение на данъците и завършва със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци.
Като причини, довели до избухване на въстанието, се посочват неблагоприятните за Византийската империя събития в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат настъпват сериозни вътрешни смутове и държавата започва да търпи поражения в битките срещу външни нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите ѝ нормани успяват да заграбят градовете Драч и Солун, като стигат чак до Адрианопол.
Точно в този момент византийският император се решава на една крайно противоречива мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква внезапното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отсам река Дунав.
Начело на въстанието застават двамата братя Теодор и Асен. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV.
