За правителството все по-голям става проблемът с неграмотността и качеството на човешките ресурси. Страната има проблем с намирането на учители и ако едно дете бъде изпуснато в началния етап на образование, то въобще няма да стигне до това дори да си мисли за висше образование. Това заяви пред Дарик радио министърът на финансите Владислав Горанов относно основният приоритет на бюджета тази година – образованието. "Системата на висшето образование трябва да погледне критично на процесите, защото в момента то вкарва българските младежи в безсмислени, атрактивни като наименования и ненужни на пазара на труда специалности, създадени в образователната инфраструктура в последните 20-25 г., като това е станало с мълчаливото свидетелството на държавата и квазиразбраната автономия", каза той. Според него академичната общност самодоволно е проспала процесите в икономиката и сега ще трябва да плати цената, като се върнат към структурата на висше образование и към качеството му от 90-те години на миналия век. Министърът посочи, че планираните разходи за наука в проектобюджета за 2018 г. са със 120 млн. лв. ръст, спрямо 2017 г.
"Очакваме ръстът на икономиката да се движи основно от малко по-засилено вътрешно потребление, както частно, така и през държавните разходи. В следващата година очакваме инфлацията да бъде между 1,4 и 1,6 %, което е здравословно на фона на дългите години подтискана и отрицателна инфлация. Следващите няколко години тя ще бъде между 1,5 и 1,8 % на година до 2020 г. От гледна точка на макроикономическите догми една инфлация около 2% се смята за здравословна и необходима за всяка икономика", коментира министърът на финансите проектобюджета за 2018 г.
Той допълни, че са заложени 3 млрд. лв. повече приходи, като от тях 1 млрд. лв. идват от ДДС, като най-големият ръст на приходите от ДДС идва по две направления – правителството ще продължи с усилията за изсветляване на икономиката, а приходната база на ДДС ще се увеличава, тъй като размерът на Брутния вътрешен продукт нараства. „През 2017 г. очакваме да достигнем БВП от 100 млрд. лв., а за следващата година разчетите показват, че той трябва да е в размер на 105,6 млрд. лв.“ – обясни Горанов. Освен това ръстът на осигурителния доход, заради ръста на доходите в частния сектор, и тази година е съществен. Министърът каза, че има около 14,5 % номинален ръст на приходите от осигурителните вноски за първите 9 месеца на тази година, като се очаква и в следващата година те да растат с подобни темпове, а и увеличението с 1 % на осигурителната вноска за 2018 г., и по-високите заплати в обществената сфера, всичко това води до повече постъпления в бюджета.
„При увеличението на минималния осигурителен доход ние не натоварваме никой, просто караме хората да се осигуряват така, че да могат да заслужат минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а тя нарастна с изпреварващи темпове през тази година. Има много хора, за които действителният размер на личната пенсия е много под минималния, защото нямат нужния осигурителен принос, а разликата между това, което те получават и това, което са заслужили, се плаща от всички други, които участват в осигуряването – това е елементът на солидарност в държавната осигурителна система“ – обясни финансовият министър защо се предлага това увеличение.
На въпрос за необходимостта от поемане на дълг в размер на 1 млрд. лв. на вътрешния пазар министър Владислав Горанов отговори, че анализът за дълга трябва да бъде от гледна точка на салдото на бюджета, защото той се увеличава от дефицита. „През следващата година ще спазваме стратегията за поетапно намаляване на дефицита, предвиден е дефицит около 1,1 млрд. лв., което е около 1 % от БВП, като нашите изчисления показват, че можем да намалим нетното финансиране с 600 млн. лв., т.е. да погасим повече дългове, отколкото да емитираме“ – каза той. Във връзка с коментарите в публичното пространство, че е по-добре да се погасява дълг от средствата във фискалния резерв, финансовият министър отговори, че ако целият фискален резерв се използва само за погашения на дълг, вероятно в скоро време няма да имаме фискален резерв и дългът ще се намали с 10 млрд. лв. през годините с падежите. В момента нашата страна има дълг около 23 млрд. лв. и той ще намалява, като очакваме през 2020 г. да е 20 % спрямо БВП, което ще ни нареди на второ място в Европа след Естония.
