Учредителното събрание във Велико Търново на 16 април 1879 г. поставя началото на парламентарния живот в освободена България. 229 депутати изработват Търновската конституция, която подписват на този ден преди 138 години
Документът се състои от 169 члена, подредени в 22 глави и с него се провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.
Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.
Според чл.8 на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и неприкосновено”, а това положение го освобождава от всякаква гражданска и наказателна отговорност.
Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента.
Още на следващия след приемането на конституцията ден – 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача – избор на държавен глава.
На днешния ден е и празникът на юристите и съдебните служители.