Ролята на Батак в цялостния план на хода на Априлското въстание била много важна откъм стратегическа гледна точка. В селото трябвало да се помещават складовете, в които да се събират оръжия и провизии за българите в района, но не била осигурена допълнителна отбрана, а батачани трябвало сами да се защитават. След избухването на въстанието в селото, българите, водени от Петър Горанов и братята Стефан и Ангел Трендафилови Керелови , се справили с част от турските власти, но към тях била изпратена 8000-на турска армия, водена от Ахмед ага. Захари Стоянов описва предстоящите събития по-добре от всекиго:
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва“
Зверствата на врага принудили много голяма част от населението да се крие по къщите. Изплашени, много българи, на 2 май се укрили в Богдановата къща, предали оръжието си, като срещу това искали милостиня. Било им казано, че ще я получат, но след като се предали, били избити. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство. Захари Стоянов продължава:
„Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по разни кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.“
Според Захари Стоянов, едно от последните убежища на българите било училището, в което се укрили 200 души. Ужасяваща била съдбата им, тъй като те били изгорени живи от врага. Голяма част от останалото живо мирно население нямало друг избор, освен да се укрие в църквата „Св. Неделя“. Светата обител би следвало да възспре врага от жестокости. Уви, това не било така. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга. Най-големите кланета се осъществили в нощта между 2-3 май, но не свършили с това. Защитата на църквата продължила три дни, като много от българите загинали по особено жесток начин, тъй като врагът мятал слама с газ, която възпирала навлизането на кислород.
Оцелелите от задушаване в църквата решили да излязат на третия ден, тъй като съдбата им щяла да е същата като на загиналите. Ахмед ага това и чакал. Започнало безпощадно клане.
Последната ужасяваща случка в Батак се случила на Дървения мост. Ахмед ага наредил всички живи от селото да дойдат на моста, за да бъдат преброени. След като това се случило, той наредил останалите живи мъже да бъдат избити, които били около 300. С особена жестокост са убити още жени и деца, като в документите подробно са описани начините, по които това е ставало, но ние искаме да ви го спестим.
Особено много дължим на консула на САЩ – Юджийн Скайлър, който е един от хората, които описват хода на Априлското въстание и по този начин Запада разбира за него. Ето какво пише той в доклада си:
„Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. [Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина.] Дъскорезниците[-градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай] реката, са всичките [изгорени и от осемтях хиляди жители няма и 2000 да са останали.] [Тук са погинали над] 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи.“
Друг човек, на когото дължим много е Джанюариъс Макгахан, американски журналист, военен кореспондент на Дейли Нюз. Благодарение на неговите сведения, по целия свят започват митинги в подкрепа на българското население и желанието на хората за незабавна намеса на Великите сили. Западът не можел да повярва как една Османска империя е способна на подобни жестокости и искал час по-скоро да се справи с нея. Сведенията за жертвите, които Макгахан дава са 5000, но често се говори и за 3000.
През 2007 паметта на батачани беше опорочена, заради скандал, който се появи в медийното пространство. Твърденията на изкуствоведа Мартина Белева, че събитията в Батак са се пречупили през призмата на времето, накараха обществото да се раздели на две, като по този начин за пореден път доказахме, че и най-черният и драматичен момент от историята ни можем да „омаскарим“.
Помнете Батак, българи! Помнете, че преди повече от 100 години един народ се изправи срещу поробителя с намерението да потърси свободата си. Помнете, че този народ беше борбен и беше готов на всичко, за да получи това, което заслужава. Хиляди паднаха, за да можем ние сега да живеем свободни и достойни. Помнете ги…поне това им дължим
Източник: http://www.bulgarianhistory.org
