На този ден, преди 140 години една пукнала пушка в Копривщица поставя началото на Априлското въстание. Предния ден предателство изяснява на турците малка част от мащабите на готвеното въстание. Те изпращат десетина заптии да арестуват съзаклятниците, както си мислят, само от подбалканското градче Копривщица.
Местният председател на комитета Тодор Каблешков успява да се изплъзне и събира всички свои съратници, въоръжени и облечени в четнически униформи. Заповядва да се бият камбаните и с петнайсетина човека превзема турския конак.
Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.
За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май.
Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.
Беновски създава конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета“, с който започва да обикаля близките села, за да ги вдига на оръжие. В резултат многохилядни орди башибозук и редовна турска армия плъзват срещу въстаниците. Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище) са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово.
В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти, въпреки което успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. Именно такава е четата на поп Харитон, която прави истински чудеса от храброст и задържа редовната турска армия близо седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.
Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Само една година след кървавото потушаване на бунта, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа вече съществува и държавата България.
Замисълът на Априлското въстание е осуетен от започналите арести. Неджиб ага пристига в Копривщица от Пловдив на 19-ти април начело на конна полицейска група за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет.
Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част, надявайки се по този начин да попречи на полицейската акция. В следствие на завързалата се престрелка една част от турските заптиета начело с Неджиб ага успяват да се спасят и да избягат, но друга част са убити.
Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, кооето изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт.
“Кървавото писмо” е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото.
Главен орган на въстанието става новосъздаден Военен съвет – IV революционен окръг. На него се възлагат освен ръководството на военните действия, също така и създаването и утвърждаването на новата гражданска власт в града.
По това време Бенковски изпраща една чета начело със стотника Иван Парпулов – Орчо войвода, имаща за цел да осъществи връзка между Копривщица и Панагюрище и да подпомогне въстаниците в Стрелча.
Панайот Волов и Икономов заминават към североизточните райони на окръга веднага след обявянето на въстанието.
Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвъркова чета, се насочва към средногорските села Петрич, Поибрене, Мечка, Мухово и увлича местното население във въстанието. До края на май въстанието е потушено.
Едни от най-великите хора в тази епоха като Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя. Това спомага за слагането на край на робството в България и на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор.
