Днес се навършват точно 141 години от първото преброяване на населението на България.
От близо век и половина преброяванията у нас следват всички значими събития в българската история. През 1880 г. с Указ на княз Александър I Батенберг е създадено Статистическото отделение към Министерството на финансите, чиято първа задача е да организира и проведе преброяване.
На 1 януари 1881 г. се провежда първото преброяване на населението в Княжество България. В младата българска държава тогава живеят 2 007 919 души, като домакинствата са средно по 6 лица. През 1887 г. след Съединението населението на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 домакинства. По това време едва 10% от населението е грамотно.
Населението на България расте до 1985 г. въпреки двете световни войни и националните катастрофи. През 80-те така и не се ражда 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта започва още през 70-те поради урбанизацията на страната и достига своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху намаляването на населението след демократичните промени започва да влияе и външната миграция. За 30 години преход населението е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 г. отново за първи път сме под 8 милиона.
През 2011 г. България провежда първото преброяване като държава – членка на ЕС. Тогава е и първото електронно преброяване у нас. Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едва 2.4 души. У нас най-много са били едночленните домакинства – близо една трета.
Освен преброявания на населението са правени и други видове преброявания – на столетниците, държавните чиновници, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните изследвания е преброяването на столетниците през 1927 – 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години. За да издирят столетниците, анкетьорите са изминали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 г. по данни от преброяването им държавните чиновници са били 27 939, като най-много са работили в Министерството на войната – 6 455, а най-малко – в Министерството на външните работи – 224.
Изтоник: НСИ
