Нравствената чистота не е откритие на никоя личност, нация или епоха. Тя се наслагва пласт върху пласт в сърцевината на националния характер. Покълва и събужда непреодолими инстинкти и стремления, за да може отведнъж да стане живо отличие на един символ. У нас този символ носи името Васил Левски.
Еманация на духовността, човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, доведени до всевъзможния предел на съвършенството. Без тях Левски щеше да бъде личност, не и явление, водач, не и Апостол, щеше да буди уважение, никога вечен поклон, щеше да стои добре в рамката на времето, но нямаше да прекрачи извън нея.
Щеше да бъде символ на миналото, а не горд син на бъдещо по-съвършено време.
Животът на Дякона е колкото познат, толкова и непознат за повечето българи. Да познаваш делата, идеите, мечтите и живота на Левски е привилегия и особен шанс да поемеш по пътя на собственото самоосъзнаване.
И днес делото му остава незавършено и едва ли някога ще бъде завършено, защото мярката която кодира във времето – своето нравствено съвършенство, посегнем ли да я подирим всички, ще бъде неприложима. Тя е извън природното, тя сякаш застава и над законите на битието. Но въпреки тази необичайна отлика, той всъщност е наш съвременник и още повече бъдещник (бел.ред. по Митко Яворски, “Книга за Левски”, 1987).
В неговата величава смиреност и днес се препъват недостатъците на националното ни съществуване. Героичен е целият му живот. Обикновен и възвисен, незабележим и величав, тих и могъщ.
България без скромните му, но неотменно самоотвержени стъпки щеше да бъде по-малка, по-слабогодна за големи дела. И както и различно да са се проектирали всички следващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното явление в българската история – Васил Левски.
142 години от гибелта на Апостола. Вечна памет и поклон!
Днес и утре България скланя глава пред Апостола на свободата. По силата на вече дългогодишна държавна традиция на 19 февруари хиляди българи ще се стекат пред паметника на Васил Левски и ще си припомнят един от най-тъжните дни в нашата история. Денят, в който се отбелязват 142 години от гибелта на Васил Левски.
Дякона увисва на най-свидното българско бесило на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.
