На 22 септември 1872 г. в местността „Пантата“ на Арабаконашкия проход е Димитър Общи, съратник на Левски, извършва известният обир на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско. Събитието е познато като Арабаконашкият обир.
Той е организиран от Частните революционни комитетити на Вътрешната революционна организация в Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Правец и Етрополе. Инициативата за обира принадлежи на Димитър Общи, тетевенския чорбаджия и член на частния комитет Станьо Врабевски и Петко Милев (Страшникът). Целта е набавяне на парични средства.
В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощника на Васил Левски и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София-Димитър Общи. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца.
По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.
Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на ВРО. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира-Димитър Общи.
Султанът назначава Софийска извънредна следствена комисия, която да разследва ВРО. По време на разпитите, Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на Великите сили. Използва „тактиката на множеството“. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в Къкринското ханче.
