15 промени на закона за читалищата, нито едно подобрение

С разговор за предизвикателствата и по-доброто интегриране на дейността на читалищата в живота на местните общности започна заседанието на Постоянната комисия по култура към НСОРБ. Председателят на комисията, кметът на Свищов Генчо Генчев, подчерта, че Сдружението е поставяло пред министерство на културата въпроса за необходимостта от сериозна реформа в начина на финансиране на читалищата.

Българският феномен “Читалище”

Всеобщо е мнението, че тези оригинални български структури са нужни като пазители на културната идентичност, като съхранена традиция и единствени културни средища в много от малките населени места, в които те имат изключително важно и социално значение. Въпросите, които стоят на дневен ред, са как максимално да бъдат полезни за местната общност, как да се насърчава активността и инициативността им, как да бъдат гъвкави и адаптивни, как да се преодолее закостенялото възприемане на читалището като място само за любителско творчество. И местната власт, и читалищните дейци са на мнение, че трябва да се работи в посока модернизация, достъп до съвременно изкуство, активна комуникация с общността, работа по проекти и т.н.

Членовете на комисията обърнаха внимание на липсата на механизми за контрол по целесъобразното разходване на предоставяните субсидии и по законосъобразността на разходите на читалищата. Същевременно общините безвъзмездно им предоставят сгради, които поддържат със средства от общинските бюджети, заплащат режийни разходи и ремонти.

Законът за народните читалища е претърпял досега 15 изменения и нито едно не е променило съществено системата за държавно финансиране на дейността на читалищата. През миналата година анализът на министерство на финансите потвърди становището, че е нужна промяна в механизма на финансиране за субсидирана бройка, който не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати. При проверени 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната 8% от тях не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показатели, но получават държавна субсидия.

Споделяйки тези проблеми, с писмо до Сдружението се обърнаха представители на читалища от Ловешка област, които участваха в заседанието на Постоянната комисия по култура. Те поставят въпроси като нужда от контрол върху дейността, механизъм за стимулиране на работещите структури, адекватно заплащане на високо квалифицирания специализиран персонал, изравняване на стандартите за читалища с тези на библиотеките.

“Сигурно е че в населените места, които са 5200, винаги са съществували две институции –  читалището и кметският наместник. Нашата грижа е да ги запазим. Те са пазители на духа на общността. Именно защото са независими институции, общините трябва да бъдат техни партньори да им помогнат да възвърнат своя блясък и разцвет от епохата на създаването им през Възраждането”, обобщи темата Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ.

Добрите примери

Една добра форма за регламентиране на подкрепата за читалищата е програмата на Столична община “Активни читалища”. “Големият успех на програмата е, че я направихме заедно с читалищата. В първата сесия кандидатстваха над 70 софийски читалища с толкова много идеи и проекти – от изграждането на дигитални платформи, до запазване на традиционни обичаи и изкуства и обновяване на колекция с народни носии”, каза Мирослав Боршош, председател на Комисията по култура на Столичния общински съвет и инициатор на програмата. Столична община е отделила 200 хил. лева, с които ще финансира 30 проекта. Боршош призова читалищата да бъдат активни, защото могат да разчитат на активна местна власт.

Заместник-кметът на Столична община и заместник-председател на Постоянната комисия Яна Генова представи опита на София за реализиране на програмата за подкрепа на читалищата. Тя разясни в детайли процесите и спомена, че трябва да има поне година за подготовка, да се публикуват коректно всички условия и критерии за оценяване и те да бъдат спазени. Два от проектите, които са събрали най-много точки, са “От раклата на баба” и Фестивал на младежките духови оркестри. Проектите са разнообразни, насочени към подрастващите, към хората в третата възраст, филмови проекти, проекти за арт терапия за хора с деменция и др.

Средствата за култура, които НСОРБ отстоява

Комисията се запозна с основния пакет предложения на НСОРБ за подготовката на държавния бюджет за 2025 г., в частта “Култура”, които ще бъдат отстоявани в рамките на преговорите с министерството на културата и с министъра на финансите. Темата представи изпълнителният директор на НСОРБ. Предложението на Сдружението е средствата по стандарти за делегираните от държавата дейности и съответно брутният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности в група “Култура” да бъде увеличен с минимум 58 млн. лв. (с 26%) спрямо достигнатите нива за 2024 г., т.е. да станат 303 млн. лв.

Веселка Иванова, началник отдел на НСОРБ, представи възможностите за финансиране на общински проекти чрез бюджета на министерство на културата и ЕС. За първи път тази година НСОРБ участва в подготовката на националните програми в сферата на културата, за които бяха договорени средства в бюджета за 2024 г. Сдружението отстоява принципни позиции като отпадането на предложения механизъм, според който общините трябва да поемат отговорността за отчитането и изпълнението на проектите.

Градски пространства за култура

В творческата атмосфера на едно специално място в сърцето на столицата – Центъра за съвременни изкуства “Топлоцентралата”, се проведе вторият ден от заседанието на Постоянната комисия по култура. Работата по амбициозния проект започна през 2014 година като съвместна инициатива на група независими артисти и Столична община.

“Успехът му се дължи на факта, че се случи по правилния начин като отворен обществен процес, с множество публични дискусии, кръгли маси, привличане на независими артисти, институции,  публика и медии”, разказа директорът Веселин Димов, инициатор на идеята за превръщане на изоставено индустриално пространство в център за съвременни изкуства. Обявен бе международен конкурс за архитектурен проект, който отрази идеята за бъдещата функционалност на центъра.

Благодарение на обратната връзка от всички заинтересовани страни и съветите на множество чуждестранни експерти с опит в създаването и поддържането на такива центрове, днес “Топлоцентралата” е модерно културно пространство за създаване и представяне на независими творчески проекти и развитие на съвременни форми в изкуствата.

Първоначално “Топлоцентралата” получи статут на общински културен институт. През 2021 г., с постановление на Министерски съвет, той бе преобразуван в първия за страната Регионален център за съвременни изкуства, което осигури на екипа ежегодна целева подкрепа и от държавния бюджет. Регионалният културен институт подпомага културни организации и творци на свободна практика, създава, представя и разпространява артистични продукти в областта на съвременните визуални изкуства, сценични и перформативни изкуства, циркови изкуства, градско изкуство, художествени практики в дигитална среда, музика и литература.