15 на сто от забавените плащания при фирми са заради държавата. Причините за забавянето на плащанията са вземанията от държавни/ общински институции. Това стана ясно от проучване на Ипсос България (IPSOS Marketing) по поръчка на ЕОС Матрикс, представено пред журналисти в столицата, предаде репортер на Economic.bg.
Изследването се базира на 303 селектирани компании, предимно фокусирани върху експорта. Проучването показва още развитието на финансовата култура, нивото на информираност, търговските процеси и управлението на просрочени вземания през приключилата финансова година.
Резултатите показват, че финансовата култура и дисциплина на компаниите в България се подобрява – 29% от запитаните винаги проверяват кредитоспособността на своите клиенти и партньори. Като основен източник на информация обаче компаниите посочват интернет, а това крие своите рискове. Фирмите-износители, за разлика от компании, които търгуват на българския пазар, по-често ползват кредитни отчети или препоръки за проверка на финансовото състояние на партньорите си.
По-голямата част от фирмите (над 80%) имат сключени договори и/или фактури със своите клиенти. Заявка за поръчка и приемо-предавателен протокол са други документи, които фирмите ползват за обезпечаване на вземането си. И все пак една трета от анкетираните не прилагат тези методи на документална обезпеченост по отношение на всички свои клиенти.
Категорична е тенденцията за налагане на отложено плащане – 84% от компаниите го посочват като най-често използван метод. Средният срок за отложено плащане е 38 дни след извършване на услугата и доставка на стоката от страна на изпълнителя.
Средно 147 дни след изтичане на този срок фирмите започват да смятат задължението за трудно събираемо – до тогава се опитват да събират чрез вътрешни ресурси. Реално обаче една трета от клиентите бавят плащания още в рамките на първата седмица след падеж. Данните сочат, че компаниите в България проявяват висока толерантност при забавяне на плащанията и едва 5 месеца след настъпване на падежа търсят външна помощ като най-често прибягват до съдебни мерки – над половината от анкетираните компании. Едва 13% възлагат процеса на специализирани агенции. Данните показват още, че реалният ефект при съдебни действия настъпва след средно 16,7 месеца, докато при възлагането на агенция този срок е по-кратък – средно 7,4 месеца.
Средно на фирма се падат по 20 клиента, които бавят плащанията, като по-висок е този брой при търгуващите на Българския пазар компании – около 33. Средният размер на вземания на клиент е малко над 80 хил. лв., като половината от компаниите не знаят каква е сумата на забавените им плащания.
Българските компании, които работят на чужди пазари посочват Гърция, Италия и Румъния като топ държавите, в които клиентите им бавят плащанията си след падежа.
Данните на проучването показват също ключовата роля на навременното управление на процеса по събиране на вземания – 6% от всички забавени плащания не се връщат никога на фирмите. Сред основните причини, които компаниите изтъкват за невъзможността да съберат вземанията си са: прекратена дейност на клиента, изтекъл давностен срок, а за 30% от случаите компаниите имат съдебно решение в своя полза, но въпреки това не могат да съберат парите си.
