През Средновековието славата на град Мелник се е носела из цяла Европа. За населеното място пишело във всички енциклопедии от 16-ти век насам. „Богозидан град”, „Градът на свети Никола”, „Столицата на деспот Алексий Слав”. По този начин са наричали през вековете Мелник. И до днес обаче е известен и като „Градът на стоте църкви”. Тук в дълъг период от време е имало над 70 храма и 4 манастира. Никак случайно не е, че са смятали населеното място за крепост на християнската вяра. Местните хора се гордеят, че днес тази му слава се възвръща. Уникален 15-вековен храм възкръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. И е на път да се превърне в притегателно място за поклонници, миряни и туристи.
„Тази слава на Мелник трябва да се върне и не щадя нито силите си, нито средствата си, нито труда си, за да постигнем заедно тази голяма цел. През 2004 г. археолозите попаднаха на останки на църквата „Света Параскева – Петка”. В продължение на 11 години я градим камък по камък”, твърди бизнесменът Живко Литов, който е инициатор за възкресяването на древния храм. Той вярва, че най-малкият ни град може пак да стане религиозен център не само на Пиринския край, но и на цяла България. Негова кауза е да помага за възстановяването на старите църкви, някои от които са изследвани от археолозите още през 70-те години на миналия век.
„Изпитвам уважение и страх, когато се засегне тази тема – за църквите. Защото те не са атракция, а молитвени домове. Всичко, което правим за бог, е малко. Истината е, че го правим и за себе си, за нашето спасение, че без вяра сме за никъде и сме обречени”, споделя дарителят, благодарение на който е възстановена по проект в автентичния й вид 15-вековна църква “Света Параскева – Петка”. Пояснява, че никога един храм не е изцяло завършен. Той се „благоукрасява” понякога и стотици години. Но в момента поне е готов за освещаване. За да започне да посреща посетители и да стане действащ. Всички ремонтни дейности са съгласувани с Неврокопска митрополия и са направени с нейното одобрение.
Митрополит Серафим често идвал в Мелник, за да инспектира работата и да се увери, че нещата се правят по канон.
„Храмът е проучен за първи път през 2004 г. Установихме два строителни периода – построен е още през 6 век по времето на император Юстиниан I Велики, по-късно преживява ренесанс при управлението на цар Иван Асен II”, споделя археологът Виолета Нешева. Местните хора искат да се заговори пак за Мелник като за Малкия Йерусалим, както го наричали през Средновековието.
Наскоро приключи и изографисването на вътрешността на светата обител. Постройката е на площ от близо 85 квадратни метра. На камбанарията са монтирани 7 камбани, донесени от Русия. Те са произведени в град Каменск в Урал, където се правят най-хубавите камбани в света. Направени са във фирмата, която някога измайсторила най-тежката камбана в света – 210 тона, в момента тя е исторически паметник в Москва. Монтираните на храма камбани имат няколко вида мелодии на звънене, които могат да се пускат и чрез компютър. Около църквата и на самата кула има поставени огромни каменни кръстове. Новият дървен иконостас е дърворезбован в Охрид, където е измайсторен и владишкият трон.
„Поразяващ ефект върху миряните ще има тази църква. Прецедент е частно лице да е в основата на възстановяването на храм. Дано и други последват примера на Живко Литов, който го прави безкористно. Спазват се всички закони и канони, проектът е одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство”, уточнява професор Нешева. Надеждата на всички местни хора е скоро да бъде осветен и отворен за посетители. Миряни вътре ще палят свещи и ще се молят за здраве и благоденствие. Точната дата на освещаването знае само света Петка, твърди Литов. Важното е, че църквата е реставрирана и изписана с богоугодни ревностни усилия на дарители, с благодарност към бога, за прослава на христовата невеста света Параскева – Петка
„Много важно за всички жители на Мелник е Неврокопският митрополит Серафим да назначи свещеник, който да служи само тук. Сега идва отец Димитър, но той се грижи за храмовете и в много други населени места. А при нас са и църквите „Свети Антоний”, Свети Йоан Кръстител” и „Свети Николай Чудотворец”, която горя през юли миналата година и вече година и 5 месеца е затворена за посетители”, казва Живко Литов. Мелничани се надяват владиката да е благосконен към тях и да осигури в най-малкия ни град истински свещеник, който ще изпълнява задълженията си на божи служител от сърце и душа. Жителите на Мелник искат истински духовник – лекар на душата. „Изповедта е най-висша форма на човещина, после е покаянието. Затова желаем свестен свещеник. Вярвам, че Неврокопският митрополит Серафим ще прояви разбиране към нас. Само добър духовник може да обедини всички ни и да осигури дарения за останалите църкви, които са в незавидно състояние – падат мазилки, текат покриви, нуждаят се от реставрации”, споделя бизнесменът. С добър пастир и възстановени и ремонтирани храмове Мелник отново ще надигне снага като крепост на българската вяра. Е, няма да е пак „Градът на стоте църкви”, но пък ще е люлка на уникални и древни православни храмове.
————
Мелничани вдигали храма след три земетресения
Eдна от най-древните църкви в Мелник е с богата история. Изградена е през VІ век, била е разрушавана и въстановявана при три земетресения – през ІV десетилетие на ХІІІ век, в края на ХVІ – началото на ХVІІ век, и през втората половина на ХVІІІ – началото на ХІХ век. Функционирала е до Крупнишко-Кресненското земетресение в 1904 г., когато е разрушена за последен път. До началото на ІІІ хилядолетие е в руини. По план е била еднокорабна и едноапсидна, с двускатен покрив, с открит портик с едноскатно покритие на запад. През Възраждането е била превърната в трикорабна псевдобазилика. Църквата е била енорийски център на мелнишкия квартал „Мурдзу”.
През втората половина на ХVІ век при нея е възникнал малъкманастир под разпореждането на мелнишкия митрополит, а през ХІХ век – и некропол. Патронът й през първия й период не е известен. През втория период е променен и тя е посветена на светицата Преподобна Параскева – Петка Епиватска, Търновска и Българска застъпница и закрилница, чиито свещени мощи са тържествено пренесени през 1231 г. в средновековната българска столица Търново от цар Иван Асен ІІ. Днес те се намират в румънския град Яш.
