В почвата на американския щат Калифорния все още има много златни залежи и мнозина смятат, че извличането им е доста добра идея. Може да изглежда лудост, имайки предвид, че са изминали 170 години от златната треска, която промени из основи американския Запад. Някои компании обаче купуват стари мини и се опитват отново да ги отворят – предимно в град Грас Вали в северната част на страната.
Една от тези мини, която се намира в окръг Невада, е била затворена през 1956 година и то не защото златото е свършило, а по политико-икономически причини. През 1944 година споразумението от Бретън Уудс създава нова международна парична система, целяща да даде стабилност на обменните курсове. Част от тези усилия е и решението да се фиксира цената на златото на 35 долара за унция от 28 грама. Тази промяна прави добива на ценния метал нерентабилен.
В момента ситуацията е различна. Цената на златото вече не е фиксирана и то поскъпва в резултат на икономическата несигурност заради пандемията, пише американското дигитално издание “Ъндарк”. Решението на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да не вдига основната лихва намали печалбата от държавните облигации и депозитните сметки, правейки златото по-привлекателна инвестиция.
На фона на повишаващата се инфлация и подновената икономическа несигурност заради варианта Омикрон търсенето на благородния метал продължава да е силно въпреки някои неотдавнашни спадове. През 2020 година близо 43 процента от златото, което се потребява в света, е отишло в листвани на борсата фондове и в централни банки.
Междувременно технологиите за добив на метала се усъвършенстваха. Така мините отново влизат в експлоатация на места, където този сектор изглеждаше замрял (не само в САЩ, но и в Канада и Северна Ирландия).
В САЩ все още има 63 000 тона златни залежи, което е една трета от извлеченото до този момент, смятат експерти. Проблемът е, че днес е по-трудно да се добива благородният метал, отколкото в миналото, тъй като е много надълбоко. Компаниите трябва да решат как да процедират със стотиците тонове отпадъци в горните слоеве, които в много случаи съдържат тежки метали – арсен, живак, олово и други токсични субстанции. Жителите на Грас Вали продължават да се борят с щетите, нанесени при предишното усилено търсене на злато.
Листваната на борсата компания за минни проучвания “Райз голд” (Rise Gold) се ангажира да смекчи донякъде влиянието върху околната среда от новите й операции в рудниците, използвайки техника, наречена паста за запълване на минни шахти. Тя включва инжектиране на смесица от вода, минни отпадъци и свързващ компонент (честo цимент) в минните тунели и помага да се намали количеството на надземните рудни отпадъци.
Този подход има известна научна обоснованост, но е само частично решение и има немалка несигурност около дълготрайното му влияние. И макар “Райз голд” има сериозна подкрепа за проекта в окръг Невада, където се намира Грас Вали, то някои от местните жители все още са скептично настроени, отбелязва изданието.
Предвид всички тези предизвикателства остават съмнения за икономическата целесъобразност на цялата операция по търсене на злато. Някои икономисти се питат какъв е смисълът да се добива метал, който в крайна сметка отива в банковите хранилища. Голяма част от стойността на златото зависи от това какви ще са разходите за извличането му от земните недра, казва икономистът Дирк Баур. Затова и компаниите трябва много добре да пресметнат печалбата, разходите и цялостната рентабилност на подобно начинание, преди да се поддадат на новата златна треска.
