Един от най-бележитите български поети и революционери – Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител и баща му. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”. Ботев се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1868 година се записва в четата на Желю войвода и тогава написва стихотворението “На прощаване”. Ботев се изявява и като публицист. Пише статии, фейлетони, сатира. Словослагател е в печатницата на вестник “Дунавска зора”, под негова редакция излиза вестник “Зора”.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”.
През 1875 година заедно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. През май 1876 година след новината за Априлското въстание става воевода на чета от 200 мъже, с които слиза от кораба Радецки, целува българската земя и потегля към своето лобно място. На 20 май 1876 г. е последният му тежък бой – привечер, след сражение във Врачанския Балкан, го пронизва куршум.
Личността на Христо Ботев свързваме не само с Българското възраждане, но и с въжделението на българина към свобода на духа и достоен живот, основан на справедливост и равнопоставеност в обществото. През краткия си живот Ботев създава неголямо, но силно въздействащо творчество, с което растат и се възпитават поколения българи. В творчеството му е вграден силния му и непокорен човешки дух.
Ето и някои от неговите емблематини цитати:
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
„Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ Из писмо до семейството му, 1876 г.
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
„Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“
„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“
„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“.
„…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“
